Лейтенанта Исааиа влезе, тръгна право към иконата на Торен в ъгловата ниша и запали тамяна в червената купа под нея. Шест от офицерите смръщиха вежди, а две измърмориха изненадано под нос. Единствена лейтенанта Дариет проговори:
- Оун няма ли да дойда на закуска?
Лейтенанта Исааиа се обърна към лейтенанта Дариет, вдигна вежди в израз на изненада, каквато, поне според моите наблюдения, не изпитваше, и каза:
- Амаат да ми е на помощ! Съвсем изключих, че Оун се е върнала.
В задните редици на групата, встрани от погледа на лейтенанта Исааиа, една от най-младшите лейтенанти се спогледа многозначително с друга от младшите лейтенанти.
- Всичко стана толкова тихо - продължи лейтенанта Исааиа. - Трудно ми е да свикна с мисълта, че тя отново е тук.
- Тишина и студена пепел - цитира една от младшите лейтенанти, които се бяха спогледали преди миг, по-дръзката от двете. Цитатът беше от елегична поема за човек, чиито погребални ритуали били съзнателно пренебрегнати. Лейтенанта Исааиа сякаш се поколеба как да реагира - следващият стих говореше за неспазения обичай да се оставя храна за мъртвите и думите на младшата лейтенанта биха могли да се тълкуват като критика към лейтенанта Оун, задето не се е появила нито на вечеря предния ден, нито днес за закуска.
- Вината е на Едно Еск - каза друга лейтенанта, като прикри с любезна усмивка намигането си към своята млада колега и хитроумно избрания от нея цитат и измери с поглед сегментите, които сервираха блюда с риба и плодове на барплота. - Може пък Оун да го е превъзпитала. Дай боже.
- Защо си толкова мълчалив, Едно? - попита лейтенанта Дариет.
- О, не го окуражавай, моля те - простена друга лейтенанта. - Много е рано да ми се разпее сега.
- Ако е дело на Оун, браво на нея - каза лейтенанта Исааиа. - По-добре късно, отколкото никога.
Същото важи и за закуската ни - каза лейтенантата до нея. - Може ли да хапнем нещо най-после? - Храна, докато още сме живи? - Още един цитат, поредна препратка към заупокойния помен и едновременно с това опровержение, в случай че обидата на младшата лейтенанта е била насочена в грешната посока. - Ще идва ли, или не? Ако няма да идва, да беше казала.
В същия този момент лейтенанта Оун беше в банята и аз я къпех. Можех да кажа на лейтенантите, чс лейтенанта Оун ще дойде скоро, но не го направих, само проверих температурата и нивото на чая в черните стъклени чаши на лейтенантите и продължих да сервирам закуската.
Близо до оръжейните складове почиствах своите двайсет пушки, за да ги прибера заедно с мунициите. Сменях чаршафите в каютите на своите лейтенанти. Офицерите на Амаат, Торен, Етрепа и Бо бяха в своите трапезарии, закусваха и се смееха. Капитаната закусваше с командирите на декади и там разговорът бе по-спокоен. Една от совалките ми се приближаваше за скачване, на борда й имаше четири лейтенанти Бо-2, които се прибираха от отпуск и лежаха в безсъзнание, вързани за креслата си. Щяха да са в лошо настроение, когато се събудеха.