- Кораб - каза лейтенанта Дариет, - лейтенанта Оун ще дойде ли на закуска?
- Да, лейтенанта - казах с гласа на Едно Еск Шест. Полях с вода лейтенанта Оун, която стоеше със затворени очи върху решетката над канала. Дишането й беше равномерно, но пулсът - леко ускорен - показваше и други признаци на стрес. Смятах, че нарочно закъснява, че нарочно се бави в банята. Не защото не можеше да се справи с лейтенанта Исааиа, не. А защото още бе разстроена от случилото се през последните няколко дни.
- Кога? - попита лейтенанта Исааиа, смръщила едва доловимо вежди.
- След около пет минути, лейтенанта.
Надигна се хор от стонове.
- Стига, лейтенанти - смъмри ги лейтенанта Исааиа. - Тя е нашата старша все пак. А и е редно да проявим търпение в момента. Върнаха я най-неочаквано, а по всичко личеше, че върховната жреца никога няма да се съгласи с отзоваването й.
- Изведнъж е осъзнала, че може и да греши за Оун? - подсмихна се лейтенантата до лейтенанта Исааиа. Двете си бяха близки. Никоя от тях не знаеше какво е станало и не можеше да попита. Аз, разбира се, не бях казала нищо.
- Едва ли - каза лейтенанта Дариет, повишила неха- рактерно глас. Беше ядосана. - Не и след пет години.
- Взех чайника, отидох при лейтенанта Дариет и налях единайсет милиметра чай в почти пълната й чаша.
- Ти харесваш лейтенанта Оун - каза лейтенанта Исааиа. - Всички я харесваме. Но тя няма нужното възпитание. Не е родена за това. Полага неимоверни усилия за нещо, което ние правим по усет. Не бих се изненадала, ако въпросните пет години са били максимумът й, след което се е пречупила. - Сведе поглед към празната чаша в ръката си. - Искам още чай.
- Смяташ, че ти би се справила по-добре на нейно място - подхвърли лейтенанта Дариет.
- Не се занимавам с хипотези - отвърна лейтенанта Исааиа. - Фактите са си факти. Има си причина Оун да бъде издигната в старша Еск лейтенанта много преди която и да е от нас да се озове тук, на „Торен'4. Оун очевидно има някакви способности, иначе никога не биха я издигнали до такава позиция, но според мен е стигнала лимита си. - Тих шепот на съгласие. - Родителите й са готвачи - продължи лейтенанта Исааиа. - Сигурна съм, че са отлични професионалисти. Както и че Оун би се справила страхотно в кухнята.
Три лейтенанти се подсмихнаха. Лейтенанта Дариет каза остро:
- Сериозно?
Най-сетне облечена, униформата й - съвършена дори според моите стандарти, лейтенанта Оун излезе в коридора на пет крачки от декадната стая.
Лейтенанта Исааиа реагира на лейтенанта Дариет с познатата вече колебливост. Лейтенанта Исааиа стоеше по-високо в служебната йерархия, но къщата на лейтенанта Дариет беше по-стара и по-богата от нейната, а клонът на лейтенанта Дариет беше пряк клиент на изтъкнат клон от къщата на самата Мианаай. На теория това нямаше значение тук. На теория.
Всички данни, които получавах от лейтенанта Исааиа онази сутрин, говореха за негодувание, което изведнъж се засили.
- Управлението на една кухня е почтено занятие - изтъкна лейтенанта Исааиа. - Мога само да гадая колко е трудно да си отгледан за слуга и после изведнъж, вместо да ти дадат подходящото назначение, да те издигнат на висок пост във флота. Не всички са създадени за офицери.
Вратата се отвори и лейтенанта Оун влезе навреме да чуе последното изречение.
Мълчание погълна декадната стая. Лейтенанта Исааиа изглеждаше спокойна, но само на повърхността. Очевидно не бе планирала - никога не би дръзнала - да каже нещо такова в очите на лейтенанта Оун.
Единствена лейтенанта Дариет проговори:
- Добро утро, лейтенанта.
Лейтенанта Оун не отвърна на поздрава, дори не я погледна, а тръгна право към ъгъла на стаята, онзи с малкото светилище на декадата, статуетката на Торен и купата запален тамян. Изрази почитта си пред статуетката, после погледна към купата с тамяна и смръщи вежди. Както и преди, мускулите й бяха напрегнати, пулсът - ускорен, и аз разбрах, че се е досетила за съдържанието или поне за посоката на разговора, чийто край беше чула; знаеше и коя не е създадена за офицера.
Обърна се.
- Добро утро, лейтенанти. Съжалявам, че ви оставих да чакате. - И без повече отклонения подхвана утринната молитва: - Цветето на правдата е мирът... - Другите се включиха и когато молитвата свърши, лейтенанта Оун зае мястото си начело на масата. Сервирах закуската и чая на лейтенанта Оун още преди другите да са заели местата си.
Заех се да сервирам и на тях, а лейтенанта Оун отпи от чая си и започна да се храни.
Лейтенанта Дариет взе вилицата си.
- Радвам се, че се върна. - В гласа й се усещаше напрежение, зле прикрит гняв.
- Благодаря - каза лейтенанта Оун и отдели ново парченце от рибата в чинията си.