С ужас си дадох сметка, че мислите ми се плъзгат около отговора, който оставаше неясен, невидим. Това не беше редно. Изобщо не беше редно.
Между палубите Еск и Вар се намираше прекият достъп до моя мозък. Какво беше направила Анаандер Мианаай на Валскаай - какво, което не можех да си спомня? - и какво се канеше да направи сега?
13.
На юг снегът и ледът не властваха така категорично, какго на север, но пак си беше студено. Нилтийците смятаха екваториалния район за нещо като тропически рай и там растеше жито. а температурите често надвишаваха осем- девет градуса по Целзий. Повечето големи градове на планетата се намираха в рамките на екваториалния пръстен.
Същото важеше и за единственото нещо, с което се славеше планетата - стъклените мостове.
Стъклените мостове представляват черни панделки, приблизително пет метра широки, провиснали в меки дъги над пропасти, които са колкото дълбоки, толкова и широки - габаритите им се мерят в километри. Без стоманени въжета, без подпори - само черните арки, прикрепени към скалните стени. Фантастични намотки и пръчки от цветно стъкло висят от дъната на мостовете, понякога стърчат настрани.
Твърди се, че и самите мостове са направени от стъкло, макар че никое стъкло не би издържало подобно натоварване - дори собствената им тежест би трябвало да ги срине, както си висят без подпори и колони. Няма перила, нито дръжки някакви, само километричната пропаст отдолу, а на дъното - дебелостенни тръби, всяка широка точно сто и петдесет сантиметра, празни и гладки. Направени са от същия материал като мостовете. Никоя не знае какво е предназначението им, нито коя ги е направила. Били са тук, когато първите хора колонизирали Нилт.
Теории има много, всяка пб-невероятна от предходната. В ловенето от тях централно място заема! същества от друго измерение, било създатели на човечеството, било негови надзиратели, които го оформят според някакви свои неведоми цели, а тръбите са послание, което човечеството трябва да разгадае, пак неясно защо. Според други теории тези същества са злонамерени, решени да унищожат всичко живо. Л мостовете - незнайно как - са част от плана им.
Друга група теории твърди, че мостовете са построени от хора, някаква древна, отдавна изгубена фантастично напреднала цивилизация, която или е измряла (бавно и покъртително или зрелищно в резултат на някаква катастрофална грешка), или се е придвижила към някакво по-висше ниво на съществувание. Привържениците на тези теории често твърдят и друго - че Нилт всъщност е истинската люлка на човечеството, родното му място. Почти навсякъде, където съм била, хората вярват, че първата планета, от която се е разселило човечеството, е неизвестна, забулена в тайни. Всъщност не е така, както би открила всяка, направила си труда да проучи въпроса - въпросната планета е известна, но се намира много, ама много далеч от всичко познато и освен това не е особено интересна. Или поне не толкова интересна, колкото завладяващата идея, чс твоите хора не са новодомци, а просто са колонизира- ли повторно собствената си земя, която им е принадлежала от зората на времето. Тази претенция се среща навсякъде, на всяка планета, приютила човеци.
Мостът пред Терод не беше от големите туристически атракции. Повечето стъклени израстъци са били изпочупени през хилядолетията и от приказната му украса не се е запазило почти нищо. А и Терод се намира в самото начало на екваториалния пояс, студено е и туристите го отбягват. Посетителите от други планети обикновено предпочитат добре запазените мостове по самия екватор, купуват си одеяло от козина на бов, гарантирано предено и тъкано на ръка от майстори в занаята, обитаващи ледените райони на планетата (въпросните одеяла са тъкани машинно, разбира се, на конвейер, във фабрики само на няколко километра от магазинчето за сувенири), преглъщат с погнуса няколко лъжици ферментирало мляко и се прибират у дома да досаждат на приятелите си с разкази за последното си приключение.
Всичко това бях научила в рамките на няколко минути, след като осъзнах, че за да постигна целта си, трябва да отида на Нилт.
Терод се намираше на широка река, чието течение влачеше големи късове зеленикав лед. Първите лодки за сезона вече се поклащаха край кейовете. От другата страна на града гигантската пропаст под моста очертаваше с категоричен замах границата на човешкото поселище. От юг градът започваше с паркинги за престой и отдаване под наем на летящи машини, следваше просторен комплекс сгради в синьо и жълто, нещо като болница, изглежда, най-голямата в района. Около медицинския комплекс се редяха квадрати от хотелчета и хранителни магазини, следвани от жилищни квартали с къщи в ярки цветове - розово, оранжево, жълто и червено на ивици, на зигзаг, на каре.