Легнах до нея и заспах.
Събудих се шест часа по-късно и с огромна изненада установих, че Сейварден още спи. Не я бях усетила да се буди междувременно.
Нека почива, реших аз. Бърза работа нямах. Станах, облякох се и излязох.
Колкото повече наближавах медицинския център, толкова по-шумна и пълна с хора ставаше улицата. Купих си чаша гореща млечна попара от един уличен продавач и продължих нататък, покрай медицинския комплекс към центъра на града. Автобуси спираха, пътници слизаха, други се качваха.
Видях познато лице. И още едно. Момичето от къщата на Стриган и майка му. Видяха ме и те. Очите на момичето се разшириха, челото му се сбърчи едва доловимо. Изражението на майка му не се промени, но и двете свърнаха към мен. Изглежда, ме бяха търсили.
- Брек - каза момичето. Стори ми се умърлушено. Нищо общо с настроението му от предната вечер.
- Вуйчо ти добре ли е? - попитах аз.
- Да, вуйчо е добре. - Но личеше, че нещо я тревожи.
- Вашият приятел - каза майката, както винаги с неутрален тон. После млъкна.
- Да?
- Летящата ни машина е паркирана до вашата - подхвана момичето. Очевидно не знаеше как да ми съобщи лошата новина. - Като се върнахме от вечеря снощи, видяхме как...
- Разкажи ми. - Не обичам излишното напрежение.
Майката се намръщи, нещо ново за нея.
- Вече не е там.
Мълчах и чаках да ми кажат останалото.
- Явно сте я деактивирали - продължи жената. - Вашият приятел взе парите, а хората, които му платиха, откараха машината на буксир.
Охраната на паркинга не се беше опитала да ги спре - видели бяха Сейварден с мен.
- Тя не говори вашия език - изтъкнах аз.
- Ръкомахаха много! - обясни момичето и показа как. - Сочеха и говореха много бавно.
Жестоко бях подценила Сейварден. Оцеляла бе, местейки се от място на място, без пари и без да знае друг език освен радчайски, и въпреки това почти беше успяла да се убие със свръхдоза кеф. И едва ли й е било за пръв път при това. Можеше да се грижи за себе си, макар и зле. Определено можеше да се сдобие с желаната стока без чужда помощ. Искала бе кеф и си го беше осигурила. За моя сметка, но това едва ли имаше значение за нея.
- Разбрахме, че нещо не е наред - каза момичето, - защото ти спомена, че само ще пренощувате тук, но никой нямаше да ни обърне внимание, защото сме прости говедари.
А и хората, които биха купили летяща машина без документи и без доказателство за собственост, още повече такава, която е била нарочно деактивирана, за да не я премести друг освен собственика й, с такива хора е по-добре да си нямаш вземане-даване.
- Не ми е работа да съдя - каза майката с нещо като възмущение - що за приятел е приятелят ви.
Изобщо не бяхме приятели.
- Благодаря, че ми казахте.
Отидох на паркинга. Машината наистина я нямаше. Върнах се в стаята и заварих Сейварден все още да спи. А може да беше и в безсъзнание, не знам. Чудех се колко ли кеф си е купила срещу летящата машина. Не се чудих дълго - само докато си взема нещата от хотелския сейф и платя за нощувката. Оттук насетне Сейварден трябваше сама да се грижи за себе си, което очевидно й беше по силите. Тръгнах да търся транспорт.
Имаше автобуси, но първият беше потеглил преди петнайсет минути, а следващият щеше да тръгне след три часа. Покрай реката имаше железен път на север и влакът минаваше веднъж на ден, но също като автобуса, и той вече беше потеглил.
Не исках да чакам. Исках да се махна оттук. По-точно, не исках да налетя отново на Сейварден, отдалече дори. Тук температурите рядко падаха под нулата, а аз можех да измина дълги разстояния пеша. Според картите, които бях виждала, следващият що-годе голям град беше на един ден път, ако минех по стъкления мост и после цепех напряко, вместо да вървя по пътя, който правеше голяма дъга, за да избегне реката и бездната под моста.
Мостът се намираше на няколко километра от града. Разходката щеше да ми се отрази добре. Напоследък не се движех достатъчно. А и мостът току-виж се оказал интересна гледка. Тръгнах натам.
Бях изминала малко повече от половин километър, напускайки периметъра от хотелчета и закусвални около медицинския център, и вървях през нещо като жилищен квартал - по-малки сгради, хранителни магазини, бутици за дрехи, комплекси от ниски квадратни къщи, свързани с покрити коридори, - когато Сейварден ме настигна.