На едно ниво отговорът е лесен - случи се, когато целият кораб, освен мен, беше унищожен. Но вгледам ли се по-отблизо, съзирам пукнатини навсякъде. Дали и пеенето не е имало своя дял, превръщайки Едно Еск в нещо по-различно от всички други единици на кораба и в целия флот дори? Възможно е. Или пък идентичността на всички ни е въпрос на фрагменти, обединявани от удобен или ползотворен текст, който при нормални обстоятелства никога не разкрива същността си на художествена измислица? И наистина ли е художествена измислица?
Не знам отговора. Но знам, че макар да виждам намеци за потенциалното разделение, датиращи още отпреди хиляда и повече години, това се дължи на ретроспекция- та. Истината е, че за пръв път забелязах възможността „аз“ -„Правдата на Торен“ да не е същото като „аз“ -Едно Еск, когато „Правдата на Торен“ редактира спомена на Едно Еск за клането в храма на Иккт. Моментът, когато аз - „аз“ - се изненадах от себе си.
Това затруднява разказа. Защото на онзи етап „аз“ все още си бях аз, общото нещо, и в същото време действах срещу себе си, противно на интересите и желанията си, понякога тайно, заблуждавайки себе си какво знам и какво правя. Дори сега ми е трудно да преценя кои действия чии са или кой каква информация е знаел. Защото аз бях „Правдата на Торен“. Дори когато не бях. Дори вече да не съм.
Горе, на палуба Еск, лейтенанта Дариет помоли за среща в каютата на лейтенанта Оун и я завари да лежи на койката си и да зяпа невиждащо в тавана, отпуснала глава върху ръцете си.
- Оун - започна тя, млъкна и се усмихна криво. - Дойдох да попитам.
- Не мога да говоря за това - отговори лейтенанта Оун, все така зяпнала тавана. Беше объркана и гневна, но не допусна чувствата да стигнат до гласа й.
В декадната стая на палуба Вар Мианаай попита:
- Какви са политическите пристрастия на Дариет Салиер?
- Никакви, струва ми се - отговорих аз през Едно Вар.
Лейтенанта Дариет влезе в каютата на лейтенанта
Оун и приседна на койката й, в долния край.
- Не питам за това. Чувала ли си се със Скааиат?
Лейтенанта Оун затвори очи. Все така объркана. Все така гневна. Но някак по-различно.
- Защо да съм се чувала?
Лейтенанта Дариет мълча в продължение на три секунди.
- Харесвам Скааиат - каза накрая. - Знам, че тя харесва теб.
- Аз бях там. На място. Всички знаем, че скоро ще напуснем орбита, и стане ли това, Скааиат изобщо няма да я интересува съществувам ли аз, или не. А дори ако... - Лейтенанта Оун спря. Преглътна. Пое си дълбоко въздух. - А дори ако се интересува - продължи тя, гласът й едва доловимо по-нестабилен отпреди, - няма да има значение. Не съм човек, с когото би искала да я свързват. Вече не. Или изобщо.
Долу Анаандер Мианаай каза:
- Лейтенанта Дариет ми се струва прореформаторски настроена.
Това ме озадачи. Но Едно Вар нямаше мнение, разбира се, понеже беше просто Едно Вар, и по никакъв начин не даде физически израз на моите съмнения. И аз внезапно осъзнах, че използвам Едно Вар като маска, макар да не разбирах защо, нито как бих могла да направя такова нещо. Или защо се бях усетила точно сега.
- С позволение на милордата, реформите не са въпрос на политически пристрастия.
- Не са ли?
- Да, милорда. Вие наредихте реформите. Лоялните граждани ги подкрепят.
Тялото, което говореше, се усмихна. Другото стана, излезе от декадната стая и тръгна на инспекция по коридорите на палуба Вар. Не заговаряше сегментите на Едно Вар, с които се разминаваше, не ги поглеждаше дори.
Лейтенанта Дариет мълчеше скептично, когато лейтенанта Оун каза:
- За теб е лесно. Като си легнеш с някоя, хората не бързат да кажат, че се навеждаш заради услуга. Или че се простираш извън чергата си. Никоя не се пита къде й е умът на партньората ти, нито как си се озовала тук.
- Казвала съм ти и преди, че си прекалено чувствителна на тази тема.
- Така ли? - Лейтенанта Оун отвори очи и се надигна на лакти. - И откъде знаеш? Изпадала ли си в моето положение? Аз живея така всеки ден.
- Това - каза Мианаай в декадната стая - е по-сложен въпрос, отколкото мнозина си дават сметка. Лейтенанта Оун е прореформаторски настроена, разбира се. - Щеше ми се да получавах данни за физическото състояние на Мианаай, за да интерпретирам някак острата нотка, която се промъкна в гласа й при споменаването на лейтенанта Оун. - Също и Дариет може би, макар че доколко убедена е в ползата от реформите, не знам. А другите офицери? Кои са за реформата и кои са против?