Не бях създадена за такъв живот.
- Мда, с Рубран Оск не бива да прибързвам. Но твоята лейтенанта Оун е друга работа. Току-виж ми помогнала да разбера накъде клони Оуер.
- Милорда - казах през устата на един от сегментите Вар. - Не разбирам какво става. Бих се чувствал неизмеримо по-спокоен, ако уведомите командира Рубран за присъствието си.
- Мразиш да криеш разни неща от своята капитана? попита Анаандер с тон поравно горчив и развеселен.
- Да, милорда. Но ще се съобразя със заповедите ви, разбира се. - Връхлетя ме силно усещане за дежа вю.
- Права си. Редно е да обясня. - Усещането за дежа вю се засили. Бях водила този разговор и преди, при почти същите обстоятелства, с лордата на Радч. „Знаеш, че всеки от второстепенните ти сегменти е напълно способен на собствена идентичност“ - това щяха да са следващите й думи. - Знаеш, че всеки от второстепенните ти сегменти е напълно способен на собствена идентичност.
- Да. - Всяка дума ми беше позната. Чувствах се все едно рецитираме предварително заучени реплики. Сега щеше да каже: „Представи си, че имаш колебания по даден въпрос“.
- Представи си, че враг съумее да отдели от теб някаква твоя част.
Не това бях очаквала. „Как казват хората, когато се случи нещо такова? Казват, че са раздвоени. Че се двоумят“.
- Представи си, че този враг успее да се промъкне, със сила или хитрост, покрай всичките ти кодове за достъп. И че онази твоя част се връща при теб, но всъщност вече не е твоя част. Но ти не го осъзнаваш. Не веднага поне.
„Ти и аз, нищо не пречи да се двоумим, нали така?“
- Това е много стряскаща мисъл, милорда.
- Така е - каза Анаандер Мианаай с тялото си в декадната стая. Друго обикаляше коридорите на палуба Вар, трето наблюдаваше лейтенанта Оун, която отново бе останала сама и се взираше мрачно в тавана на каютата си, четвъртото разлистваше ума ми в централната зала за достъп. Или така поне си мислеше. - Не знам кой точно го е направил. Подозирам, че са замесени пресгер. Те се месят в делата ни още отпреди Договора. И след него. Преди петстотин години най-добрите корективи и хирургиви се произвеждаха в радчайския космос. Сега ги купуваме от пресгер. Преди осемстотин години преводаческата служба се състоеше от дребни чиновници, които ни помагаха да интерпретираме мисленето на извънрадчайски интелигентни раси и изглаждаха евентуалните езикови проблеми в процеса на анексиранията. Сега те диктуват политиката ни. И главна сред тях е емисарата на пресгер. - Последното бе произнесено с нескрито отвращение. - Преди Договора пресгер унищожиха няколко кораба. Сега унищожават цялата радчайска цивилизация. Разширяването, анексиранията са скъпо начинание, много скъпо. И необходимо от самото си начало. Първо - за да се оформи около Радч буферна зона, която да ни предпазва от атаки и намеса. По-късно, за да се осигури защита на новите ни граждани. И за да се разширяват границите на цивилизацията. И... - Мианаай млъкна и въздъхна раздразнено. - И за да се плати сметката за по-ранните анексирания. Да се осигури богатство за целия Радч.
- Милорда, в какво подозирате пресгер? - Но вече знаех. Паметта ми беше непълна и замъглена, но въпреки това знаех.
- Раздвоиха ме. Докопаха се до част от мен и я промениха. И промяната се разраства, другото „аз" вербува усилено не само нови мои части, но и мои граждани. Мои собствени воини. - „Мои собствени кораби“. - Мои собствени кораби. Мога само да гадая каква е крайната цел. Но не ще да е нещо добро.
- Правилно ли разбирам - попитах аз, макар вече да знаех отговора, - че онази друга Анаандер Мианаай е силата, която се крие зад прекратяването на анексиранията?
- Тя ще унищожи всичко, което аз създадох! - Никога не бях виждала лордата на Радч толкова объркана и гневна. Не бях мислила, че е способна на такива чувства. - Даваш ли си сметка - не че е имало причина да се замисляш изобщо за това, - че икономиката ни се движи единствено благодарение на ресурсите, които си присвояваме по време на анексиранията?
- Боя се, милорда, че аз съм просто транспортен военен кораб и никога не съм се замислял за тези неща. Но казаното от вас звучи логично.
- Ами ти? Едва ли ти е приятно, че ще се разделиш с всичките си второстепенни, нали?