Далечните ми другари, корабите от клас „Правда", които обикаляха на орбита в системата, чакаха мълчаливо. Колко от тях бяха удостоени със същата визита - и с двете визити?
- Така е, милорда.
- Не мога да обещая, че ще предотвратя това. Не съм готова за открити действия. Всичките ми ходове са тайни, побутвам там, подръпвам тук, подсигурявам ресурсите и подкрепата си. Но в крайна сметка тя е мен и трудно ще измисля нещо, за което тя вече да не се е сетила. Вече на няколко пъти ме изпреварва. Затова бях толкова предпазлива с теб. Исках да съм сигурна, че не те е вербувала.
Реших, че ще е по-безопасно да не коментирам точно този въпрос, затова казах през Едно Вар:
- Милорда, пушките в езерото, в Орс. - „Това дело на врага ви ли беше?“, едва не попитах, но ако действително си имахме работа с две Анаандер в противоборство, как да разберем коя коя е?
- Събитията в Орс не се развиха точно така, както ми се искаше - отговори Анаандер Мианаай. - Изобщо не очаквах, че пушките ще бъдат намерени. Но дори да ги беше намерила някоя местна рибара, ако си бе замълчала, дори ако ги беше взела, без да казва на никого, целта ми пак щеше да бъде постигната. - Вместо това Денз Ай беше съобщила на лейтенанта Оун за находката си. Видно бе, че лордата на Радч не е очаквала това, не е очаквала, че орсианите имат толкова голямо доверие на лейтенанта Оун. - Не получих каквото исках, но може би резултатите все пак ще послужат на целта ми. Капитана Рубран всеки момент ще получи заповед да напусне системата и да се отправи към Валскаай. Крайно време е да си тръгнеш, всъщност щях да те отпратя още преди година, ако не беше свещената на Иккт с упоритите си молби лейтенанта Оун да остане и моята собствена опозиция. Дали съзнателно или не, лейтенанта Оун е инструмент на моя враг, в това съм сигурна.
Дори желязното спокойствие на Едно Вар ми се стори недостатъчно надеждно, затова не отговорих. Горе, в централната зала за достъп, лордата на Радч продължаваше да внася промени, да издава заповеди, да променя мислите ми. Все още вярваше, че е в състояние да го направи.
Никоя не се изненада от заповедта за тръгване. През последната година четири други кораба от клас „Правда“ бяха потеглили към своите окончателни дестинации. Но нито аз, нито моите офицери бяхме очаквали да ни пратят към Валскаай, на шест портала разстояние.
Тръгнала си бях от системата Валскаай неохотно. Преди двеста години в град Вестрис Кор, на самата Валскаай, Едно Еск беше открил истинска съкровищница от великолепни многогласни хорали, всичките композирани за обредите на непокорната валскаайска религия, някои писани преди човечеството да стъпи в космоса. Едно Еск свали цялата налична музика и затова не съжаляваше особено, че го изпращат в провинцията, далече от това съкровище, да лови бунтовници в един резерват, пълен с гори, пещери и извори, който не можехме просто да изгорим, защото се явяваше водосборен район за половината континент. Земя на малки реки и ферми. Стада овце и овощни градини. И музика - дори бунтовниците, които хванахме в капан, запяха, било в знак на непокорство, било за да намерят утеха в песните. Гласовете им стигаха до ценителския ми слух, докато стоях на входа на пещерата, в която се криеха.
Смъртта ще ни намери,
писано е как.
Смъртта намира всеки,
но щом съм аз готов,
не ме е страх,
каквато и да дойде.
Сетех ли се за Валскаай, сещах се за слънчева светлина и сладкия, светъл вкус на праскови. Сещах се за музика. Смятах обаче, че този път няма да ме пратят на планетата - Едно Еск нямаше да хапва праскови в овощните градини, нито щеше да ходи (неофициално и възможно най-ненатрапчиво) на сбирките на местните църковни хорове.
Оказа се, че няма да стигна до Валскаай през порталите, а ще си генерирам свои, за да скъся пътя. Порталите, които използваха повечето пътнически кораби, бяха създадени преди хилядолетия, бяха постоянно отворени и стабилни, обградени с маяци, които излъчваха предупреждения, уведомления, информация за местните разпоредби и за навигационните опасности. Не само кораби, а съобщения и информация протичаха постоянно през тях.
За двете си хиляди години живот ги бях използвала само веднъж. Като всички радчайски бойни кораби, и аз можех да си генерирам свои портали, да минавам напряко. Това криеше повече рискове от използването на установените портали - нищожна грешка в изчисленията можеше да ме прати къде ли не, можех да се изгубя до края на времето. И понеже не оставях след себе си структури, които да държат порталите отворени, реално пътувах в мехур от нормално пространство, изолирана от всички и от всякъде, докато не стигнех дестинацията си. Аз не допусках грешки в изчисленията, а когато организираш анексиране, изолацията често се оказва преимущество. Сега обаче сериозно се изнервях при мисълта, че месеци наред ще съм в изолация, а Анаандер Мианаай тайно ще обитава палуба Вар.