Точно преди да отворя портала пристигна съобщение от лейтенанта Скааиат до лейтенанта Оун. Кратко съобщение. „Казах ти да се обаждаш. Говорех сериозно“.
Лейтенанта Дариет:
- Видя ли, казах ти.
Но лейтенанта Оун не отговори.
15.
По някое време отворих отново очи: сторило ми се беше, че чувам гласове. Всичко наоколо беше синьо. Опитах се да мигна, но открих, че мога само да затворя очи.
След известно време, не знам колко, ги отворих пак, завъртях глава надясно и видях Сейварден и момичето седнали на пода да играят тиктик. Значи сънувах или халюцинирах. Поне не изпитвах болка, което, реално погледнато, беше лош знак, но нямах сили да мисля за това. Затворих отново очи.
Накрая се събудих, наистина се събудих, и открих, че се намирам в малка стая със сини стени. Лежах в легло, а на пейка отстрани седеше Сейварден, облегнала гръб на стената и с изпито лице, сякаш отдавна не е спала като хората. Което не значеше много при нея, но във всеки случай изглеждаше по-недоспала, откол- кото изглеждаше обичайно.
Вдигнах глава. Ръцете и краката ми бяха обездви- жени с корективи.
- Будна си - каза Сейварден.
Отпуснах глава на възглавницата.
- Къде мие раницата?
- Тук е. - Наведе се и я вдигна, така че да я видя.
- Медицинският център в Терод? - предположих аз и затворих очи.
- Да. Дали не би могла да говориш с лекарата? Нищо не й разбирам.
Спомних си съня.
- Научила си се да играеш тиктик.
- Това е друга история. - Значи не беше сън.
- Продаде летящата машина. - Никакъв отговор. - И си купи кеф с парите.
- Не - възрази тя. - Щях да си купя. Но когато се събудих и теб те нямаше... - Чух я как се размърдва притеснено на пейката. - Мислех да намеря дилър, но се притесних, че те няма и не знам къде си. Започнах да се чудя дали не си ме зарязала.
- Вземеше ли си дозата, нямаше да ти пука зарязала ли съм те, или не.
- Да, но още не си бях купила - каза тя, изненадващо логично. - После слязох на рецепцията и разбрах, че си напуснала хотела.
- И реши да намериш мен, вместо да търсиш кеф - казах аз. - Не ти вярвам.
- Не те виня. - Помълча няколко секунди. - Седя си тук и мисля. Обвиних те, че ме мразиш, защото съм по-добра от теб.
- Не затова те мразя.
Не ми обърна внимание.
- Амаат да ми е на помощ, онова падане... Сама си бях виновна, от глупост. Сигурна бях, че ще умра. Ако местата ни бяха разменени, никога не бих скочила, за да спася чужд живот. Ти не си се издигнала, коленичейки пред тази и онази. Издигнала си се, защото си адски способна и защото си готова да рискуваш всичко, за да постъпиш правилно, а аз няма да съм и наполовина като теб, дори цял живот да се опитвам. И като си помисля само какво самочувствие демонстрирах, как те гледах отвисоко, нищо че бях полумъртва и напълно безполезна, само защото семейството ми е старо, защото съм се родила по-добра.
- Ето затова те мразя - казах аз.
Тя се засмя, сякаш бях казала нещо остроумно.
- Ако си готова да направиш такова нещо за човек, когото мразиш, какво ли би направила за някого, когото обичаш?
Установих, че не мога да отговоря на този въпрос. За щастие точно тогава влезе лекарата - едра, кръгло- лика, бледа. Веждите й си бяха свъсени, но се навъсиха още, като ме видя.
- Боя се - каза тя с равен тон, който изглеждаше неутрален, но намекваше за неодобрение, - че не мога да разбера приятеля ви, когато се опитва да обясни какво е станало.
Погледнах Сейварден. Тя вдигна безпомощно рамене и каза:
- Нищо не й разбирам. Опитах какво ли не, но тя само ме гледа с неприязън, сякаш съм купчина биологичен отпадък, в който е стъпила по погрешка.
- Може пък така да си гледа по принцип. - Обърнах глава към лекарата и обясних: - Паднахме от моста.
Изражението й не се промени.
- И двамата?
- Да.
Миг мълчание, после:
- Не е разумно да лъжеш лекаря си. - После, след като не отговорих: - Не сте първият турист, който навлиза в забранен район и си навлича неприятности. Ала сте първият, който твърди, че е паднал от моста и е оцелял. Не знам дали да се възхищавам на безочието ви, или да се ядосам, че ме вземате за глупачка.
Продължих да мълча. Истината обясняваше нараняванията ми по-добре от всяка история, която бих могла да съчиня.