Корективите обездвижваха крайниците ми напълно. Дори рамене не можех да повдигна от леглото. Ле- карата нахлу с тежка стъпка в стаята, бледото й иначе лице сега бе зачервено.
- Не мърдай! - сгълча ме тя, после се обърна към Сейварден. - Какво направихте?
Тя явно се досети какво я питат, защото разпери безпомощно ръце и успя само да каже:
- Не!
Жената се намръщи и вдигна пръст срещу нея. Сейварден настръхна от възмущение - в Радч този жест беше много по-груб, отколкото тук.
- Ако ще я тормозиш - каза строго лекарата, - ще те изгоня! После се обърна към мен. - А ти ще лежиш неподвижно и ще оставиш корективите да си свършат работата.
- Да, госпожо. - Отпуснах се на леглото, макар че едва бях успяла да помръдна. Поех си дълбоко дъх в опит да се успокоя.
Това сякаш я умилостиви. Тя ме погледа още малко, несъмнено виждаше пулса ми и дишането.
- Ако ти е трудно да се успокоиш, мога да те сложа на седативи. - Предложение, въпрос, заплаха. - Или да го изгоня от стаята - каза тя и кимна към Сейварден.
- Няма нужда. Благодаря.
Лекарата изсумтя скептично, обърна се и излезе.
- Съжалявам - каза Сейварден, когато останахме сами. - Това беше глупаво. Не помислих, а трябваше. - Аз мълчах. - Когато стигнахме до дъното - добави тя, сякаш тази тема беше естествено и логично продължение на предишната, - ти беше в безсъзнание. И много тежко ранена. Не смеех да те местя, защото очевидно имаше счупени кости. Не можех да извикам помощ, но сметнах, че може би ти имаш нещо, с чиято помощ да се изкатеря обратно, или поне корективи за първа помощ, което беше глупаво, разбира се, защото бронята ти още беше включена - точно по това разбрах, че си жива. Взех портативния предавател от якето ти, да, но сигнал нямаше и трябваше да се покатеря по тръбата, за да извикам помощ. Когато се върнах, бронята ти беше изключена и се уплаших, че си мъртва. Всичко си е в раницата.
- Покажи ми. .
Тя вдигна раницата така, че да я виждам, и я отвори. Махна една сгъната риза и отдолу видях кутията.
- Май е по-добре да не я вадя.
- Ако пистолета го няма - казах със спокоен и неутрален глас, - няма да се отървеш само със счупени крака.
- Тук си е - настоя Сейварден. - Но това няма как да е лична работа, нали?
- Лична е. - Само дето моите „лични“ работи засягаха много хора. Но как да обясня това, без да разкрия повече, отколкото бях склонна да разкрия в момента?
- Кажи ми.
Моментът не беше подходящ. Определено не беше. А и имаше твърде много да се обяснява, защото Сейварден не знаеше почти нищо за изминалите хиляда години. За отминали събития, довели до настоящата ситуация, събития, за които тя дори не беше чувала - имаше адски много предистория, която да разкажа, преди да стигна до това коя съм и какво смятам да направя.
А тази предистория беше важна. Без да разбере нея, Сейварден не би разбрала нищо от другото. Без този контекст не би разбрала защо тази или онази е направила това или онова. Ако не беше реагирала с такава ярост срещу гарседд, щеше ли Анаандер Мианаай да направи нещата, които бе направила през последвалите хиляда години? Ако лейтенанта Оун не беше чула за неотдавнашните събития на Име - случили се преди пет години към онзи момент и преди двайсет и пет спрямо сегашния, - щеше ли да постъпи, както бе постъпила?
Когато си мисля за онази воина от „Милостта на Саре“, за мига, когато е решила да пренебрегне дадената й заповед, мисля за нея като за сегмент от второстепенна единица. Била е номер Едно от единица Амаат на „Милостта на Саре“, старшият член на единицата. Представям си я сегмент, макар да е била човек, да е имала име отвъд мястото си в корабната структура, отвъд „Милостта на Саре“ Едно Амаат Едно. Никога не съм виждала запис, не съм виждала лицето й.
Била е човек. Търпяла е безобразията на Име, навярно дори е привеждала в действие корупционни- те практики по пряка заповед на губернатората. Ала нещо в онзи конкретен момент е променило нещата. Нещо й е дошло в повече.
Какво? Гледката на пътниците, хора и рррррр, мъртви или умиращи? Виждала бях снимки на рррррр - змиеподобни създания с козина и множество крайници, които общуват с ръмжене и лай, и свързаните с тях хора, които говореха езика им. Случилото се с рррррр ли беше отклонило „Милостта на Саре" Едно Амаат Едно от правия път? Нима чак толкова се е тревожела да не бъде нарушен договорът с пресгер? Или се е възпротивила на идеята да загинат толкова много безпомощни човешки същества? Ако знаех повече за нея, сигурно бих проумяла защо в онзи миг е почувствала, че предпочита да умре, отколкото да се подчини.