Не знаех почти нищо за нея. Може би нарочно ме бяха оставили в неведение. Но и малкото, което знаех, малкото, което лейтенанта Оун знаеше, беше изиграло своята роля.
- Някоя казвала ли ти е за станция Име?
Сейварден свъси вежди. Затвори раницата, стегна връзките и я остави в краката си.
- Не. Какво е станало там?
Казах й. За корупционните практики на губернатората, как се постарала нито ИИ-то на станцията, нито някой от корабите да докладва какви ги върши в самата периферия на радчайския космос. За кораба, който пристигнал един ден - решили, че е човешки, никоя не била чувала за представители на чужда цивилизация в района, очевидно не бил радчайски, следователно попадал в графата на лесната плячка. Разказах на Сейварден каквото знаех за воините от „Милостта на Саре“, които се качили на борда на непознатия кораб със заповеди да го превземат и да убият всички, които окажат съпротива или не могат да бъдат превърнати във второстепенни. Не знаех много - само че след като бойна единица Едно Амаат се качила на кораба, тяхната старша, Едно Амаат Едно, отказала да изпълни заповедите. Убедила колегите си от Едно Амаат да я последват, преминали на страна на рррррр и избягали с кораба.
Сейварден се мръщеше все повече, докато разказвах, а когато приключих, каза:
- Твърдиш, че губернатората на Име е била корумпирана. И че по някакъв начин е попречила на станцията да я докладва? Как е възможно това? - Не отговорих. Или щеше сама да се сети за логичното заключение, или не. - И как е възможно тестовете за пригодност да я препоръчат за такъв пост, щом очевидно не е била пригодна за него? Абсурд. Разбира се - продължи Сейварден, - оттам насетне нещата са следвали естествения си ход. Корумпирана губернатора назначава корумпирани офицери, без значение какво показват тестовете за пригодност. Но капитаните на кораби в орбита около станцията... не, не е възможно.
Явно нямаше да стигне сама до истината. Изобщо не трябваше да й разказвам тази история.
- Когато войната отказала да убие рррррр, когато убедила и колегите си да постъпят по същия начин, тя създала ситуация, която не можела за дълго да остане в тайна. Рррррр умеели да генерират собствени портали, така че губернатората по никакъв начин не можела да ги спре. Достатъчно било да направят скок до най-близката населена система и да разкажат какво е станало. И те направили точно това.
- Защо всички толкова са се загрижили за тези рррррр? - Сейварден не успя да произнесе правилно гърления звук. - Сериозно? Наистина ли се казват така?
- Така се наричат самите те-обясних с най-търпели- вия си тон. Когато рррррр го произнасяха, те или някоя от човешките им преводачи, думата звучеше като потиснато ръмжене, но пък така звучеше почти всичко на техния език. - Трудно е за произнасяне. Повечето хора, които познавам, просто изговарят едно дълго „р“.
- Рррррр - пробва Сейварден. - Тъпо е. Та защо всички са се загрижили за рррррр?
- Защото пресгер сключиха договор с нас, след като решиха, че хората са Значими. За пресгер избиването на Незначими е позволено, насилието между членове на един и същи вид не ги засяга, но непредизвиканата агресия срещу други Значими видове е неприемлива. -Което не означаваше, че не се допуска никакво насилие, но разграничаването на приемливото и неприемливото насилие ставаше по правила и принципи, неразбираеми за повечето хора, затова беше най-сигурно агресията от всякакъв вид да се избягва.
Сейварден изсумтя замислено; явно парченцата от мозайката намираха местата си.
- И така - продължих аз, - цялата бойна единица Едно Амаат на „Милостта на Саре" преминала на страната на рррррр. Бяха далече, в безопасност при рррррр, но в очите на радчаите бяха извършили държавна измяна. Сигурно щеше да е по-добре да ги оставят на мира, но вместо това Радч настоя да бъдат върнати, за да ги екзекутират. Естествено, рррррр не се съгласиха. Едно Амаат бяха техните спасители. Ситуацията беше много напрегната в продължение на няколко години, но накрая стигнаха до компромис. Рррррр предадоха командващата на бойната единица, онази, която започнала бунта, в замяна на имунитет за останалите.
- Но... - почна Сейварден и спря.
След седем секунди мълчание аз отговорих на неза- дадения й въпрос:
- Мислиш си, че е било нормално да я екзекутират, защото неподчинението е недопустимо, и то с основание. В същото време нейната измяна разкри незаконната дейност на губернатората на Име, която в противен случай щеше да си продължи постарому, така че в крайна сметка войната е направила услуга на Радч. Мислиш си също, че ако всяка, позволила си да критикува нещо зловредно, бива наказана за дързостта си, значи нещо лошо се случва с цивилизацията. Скоро никоя не би посмяла да изкаже мнение, ако не е готова да плати с живота си и... - Поколебах се. Преглътнах. - Такива хора се намират рядко. Сигурно си мислиш освен това, че лордата на Радч се е намирала в затруднено положение, че й е било трудно да отсъди по най- правилния начин в тази ситуация. Но също и че предвид необичайните обстоятелства Анаандер Мианаай би могла, като последна инстанция, да я помилва.