- Мисля си - каза Сейварден, - че лордата на Радч е можела да ги остави при рррррр и да си измие ръцете от цялата каша.
- Да, можеше и така да постъпи - съгласих се аз.
- Мисля си също, че на нейно място не бих допуснала новината да се разчуе извън Име.
- Би използвала кодове за достъп, така че корабите и станциите да не си говорят на тази тема? Би забранила на гражданите да споменават за това?
- Да. Бих го направила.
- Но новината пак би се разпространила, само че като слух, неофициално. - Ала въпросният слух щеше да е неясен и да се разпространява бавно. - Освен това би пропуснала идеална възможност да дадеш урок, като извадиш почти цялата администрация на Име, наредиш ги на булеварда на станцията и ги застреляш една по една в главата. - Разбира се, Сейварден разсъждаваше като самостоятелен индивид и прехвърляше този начин на мислене към Анаандер Мианаай, виждаше и нея като самостоятелен индивид, който може да се двоуми в началото, но вземе ли решение, го следва неотлъчно, без сама да си подлага крак. Уви, зад дилемата на Анаандер Мианаай имаше много повече, отколкото Сейварден можеше да си представи.
Сейварден мълча четири секунди, после каза:
- Сега пак ще ми се ядосаш.
- Сериозно? - попитах сухо. - Не ти ли омръзна вече?
- Да. - Каза го простичко. Искрено.
- Губернатората на Име беше от добро семейство и с добро възпитание - казах аз и назовах къщата й.
- Никога не съм ги чувала - каза Сейварден. - Толкова промени са настъпили. И тези неща, които се случват напоследък, за които ми разказваш... Наистина ли мислиш, че няма връзка?
Обърнах глава, без да я повдигам. Не бях ядосана, само много, много уморена.
- Искаш да кажеш, че нищо такова не би могло да се случи, ако нахални провинциалисти не бяха допуснати до високи постове. Ако губернатората на Име е била от семейство с наистина доказано качество.
Сейварден прояви здравия разум да не отговори.
- Кажи ми честно. Наистина ли не познаваш нито една от добро семейство, която да е получила незаслужено висок пост? Която се е пречупила под напрежението? Която е правила лоши неща?
- Чак толкова лоши неща - не.
Може и да беше права за това. Но в същото време удобно забравяше, че Едно Амаат Едно от „Милостта на Саре" - човек, не второстепенен - също е била „нахална провинциалиста“, но и част от самата промяна, за която говореше Сейварден.
- Нахалните провинциалисти и случилото се на Име са резултат от едни и същи събития. Помежду им няма причинно-следствена връзка.
И тя зададе очевидния въпрос:
- Тогава какво ги е причинило?
Отговорът беше твърде многопластов. Колко назад във времето да се върна, откъде да започна разказа? „Започна на Гарседд. Започнало е, когато лордата на Радч се е умножила в хиляди тела и се е заела да завладее човешкия космос. Започнало е, когато е бил изграден Радч“. И по-назад във времето.
- Уморена съм - казах.
- Разбира се, почивай си - каза Сейварден, по-ус- лужливо от очакваното. - Ще говорим после.
16.
Вече седмица се движех в не-космоса между Шис’урна и Валскаай, изолирана и самодостатъчна, когато лордата на Радч направи своя ход. Никоя от другите не подозираше нищо, постарала се бях да не издам по никакъв начин, че палуба Вар има нови обитатели, че нещо не е наред.
Или така поне си мислех.
- Кораб - повика ме лейтенанта Оуш в края на седмицата, - всичко наред ли е?
- Защо питате, лейтенанта? - отвърнах аз. Отвърна Едно Еск. Едно Еск се грижеше постоянно за лейтенанта Оун.
- Бяхме заедно в Орс дълго време - каза лейтенанта Оун и изгледа изпод вежди сегмента, с когото разговаряше. След Орс беше в постоянна депресия, понякога по-силно изразена, друг път по-слабо, в зависимост, предполагах, от това какви мисли занимават съзнанието й в момента. - Просто ми се струва, че нещо те тревожи. Освен това мълчиш. - Подсмихна се. - В къщата постоянно си тананикаше нещо. Сега е много тихо.
- Тук има стени, лейтенанта - изтъкнах аз. - В къщата в Орс нямаше.
Тя вдигна вежди. Разбрала бе, че се опитвам да избегна прекия отговор на въпроса й, но не настоя.