Комбинация от облекчение и страх заля лейтенанта Оун. В кратките минути, които бе имала да осмисли присъствието на Анаандер Мианаай, явно бе стигнала до извода, че този въпрос ще бъде зададен.
- Милорда, пушките може да са дошли само от някоя с достатъчно власт да ги отклони и да предотврати унищожаването им.
- От вас например.
Остър пристъп на ужас и изненада.
- Не, милорда, уверявам ви. Направих необходимото да разоръжа местните не-граждани под своя юрисдикция, част от тях бяха танминдски военни. - Всъщност полицейското управление в Горния град беше доста добре въоръжено. - Но по моя изрична заповед онези оръжия бяха деактивирани на място, преди да ги изпратя по каналния ред. А и според регистрационните нoмерa скритите пушки са били конфискувани в Кулд Вее.
- От войски на „Правдата на Торен”?
- Доколкото знам - да, милорда.
- Кораб?
Отговорих през устата на един от сегментите на Едно Вар:
- Милорда, въпросните оръжия са конфискувани от Шестнайсет и Седемнайсет Ину. - Назовах командващата по онова време лейтенанта, която междувременно беше получила друго назначение.
Анаандер Мианаай свъси вежди.
- Значи преди приблизително пет години някоя с достатъчно високо ниво на достъп - може би тази лейтенанта на Ину, може би друга някоя - е отменила унищожаването на пушките и ги е скрила. Крила ги е пет години. И после какво - преместила ги е в орсианското блато. С каква цел?
Все още просната на пода, примигвайки объркано, лейтенанта Оун трескаво се опитваше да оформи отговор.
- Не знам, милорда - каза след секунда.
- Лъжете - каза Мианаай, все така седнала, отпуснала гръб на облегалката на стола, уж спокойна и безразлична, но нито за миг не изпускаше от поглед лейтенанта Оун. - Вижда се с просто око. Имайте предвид, че прослушах всичките ви разговори след инцидента. За кого говорехте, когато намекнахте, че има някоя друга, която да извлече полза от ситуацията?
- Ако можех да назова име, милорда, щях вече да съм го направила. Исках да кажа, че все трябва да е имало конкретна особа, която е предизвикала... - Замълча, пое си дъх и заряза изречението. - Някоя е заговорничела с танминдите, някоя, която е имала достъп до онези пушки. Не знам коя е, но е искала да предизвика напрежение между Горния и Долния град. Мой дълг беше да предотвратя това. И аз направих всичко по силите си. - Опитваше се да заобиколи истината. От мига, в който беше заповядала разстрела на тан- миндите в храма, Анаандер Мианаай, лордата на Радч, се бе превърнала в основната заподозряна.
- Защо някоя би искала да предизвика напрежение между Горния и Долния град? - попита тя. - Коя би си направила този труд?
- Йен Шиннан, милорда, и нейната клика - отвърна лейтенанта Оун. Поне на този въпрос можеше да отговори без прекомерни опасения. - Според нея етническите орсиани са се ползвали с незаслужени облаги.
- Благодарение на вас.
- Да, милорда.
- Значи твърдите, че през първите месеци на анексирането Йен Шиннан е открила радчайско официално лице, склонно да отклони сандъци с оръжия, така че пет години по-късно Шиннан да предизвика напрежение между Горния и Долния град. И да злепостави вас лично.
- Милорда! - Лейтенанта Оун вдигна челото си на сантиметър от пода и застина така. - Не знам как и не знам защо. Не знам к... - Последното го преглътна, защото би било лъжа. - Знам, че работата ми беше да поддържам мира в Орс. Този мир беше заплашен и аз действах с цел да... - Замълча, осъзнала навярно, че трудно ще завърши точно това изречение. - Длъжна бях да защитя гражданите на Орс.
- И точно по тази причина така енергично възразихте срещу екзекуцията на същите онези хора, които са застрашили добруването на орсианските граждани. - Тонът на Анаандер Мианаай беше сух и саркастичен.
- Те бяха моя отговорност, милорда. И както казах още тогава, ситуацията беше под контрол, лесно можехме да ги задържим, докато пристигнат подкрепления.
Вие сте върховната власт и вашите заповеди следва да се изпълняват, но просто не разбирах защо онези хора трябва да умрат. Все още не разбирам защо трябваше да умрат незабавно. - Половинсекундна пауза. - Няма нужда да разбирам причината. Аз съм тук да изпълнявам вашите заповеди. Но... - Замълча отново. Преглътна. - Милорда, ако ме подозирате в нещо, в някаква простъпка или липса на лоялност, моля да ме пратите на разпит щом пристигнем на Валскаай.
Същите медикаменти, които се използваха при теста за пригодност и при превъзпитанието, можеха да се използват и за разпит. Опитна разпитваща можеше да изтръгне и най-дълбоките тайни от съзнанието на човек. Неопитната, от друга страна, можеше да стигне до несъществуващи изводи и да увреди обекта на разпита почти толкова тежко, колкото и неопитна пре- възпитатела.