Лейтенанта Оун молеше за процедура, изрично уредена в закона. Подложената на официален разпит се ползваше с ред законови защити, не на последно място изискването да присъстват две свидетели, като разпитваната имаше право да назове едната от тях.
Анаандер Мианаай не отговори и това рязко засили страха на лейтенанта Оун. Имах чувството, че ще повърне.
- Милорда, мога ли да говоря откровено?
- Разбира се, заповядайте - отвърна сухо и горчиво Анаандер Мианаай.
Все така с лице към пода и все по-ужасена, лейтенанта Оун каза:
- Били сте вие. Вие сте отклонили пушките, вие сте планирали размириците с Йен Шиннан. Но не разбирам защо. Не може да е било заради мен, аз съм никоя.
- Но ми се струва, че не смятате да останете „никоя“ за дълго - отвърна Анаандер Мианаай. - Иначе не бихте преследвали така упорито лейтенанта Скааиат.
- Аз... - Лейтенанта Оун преглътна. - Не съм я преследвала. Бяхме приятели. Тя отговаряше за съседния район.
- Приятели. Така ли му казвате?
Лейтенанта Оун се изчерви. След миг на вцепенение каза с грижливо подбран акцент и дикция:
- Да го нарека нещо повече би било твърде самона- деяно от моя страна.
Нещастна. Уплашена.
Мианаай мълча три секунди, после каза:
- Може и да сте права. Скааиат Оуер е красива, чаровна и несъмнено я бива в леглото. Такива като теб лесно се поддават на чара й. От известно време подозирам, че Оуер не е докрай лоялна към мен.
Лейтенанта Оун искаше да каже нещо, знаех, че мускулите на гърлото й се свиват да оформят думи, но от устата й не излезе нито звук.
- Да, говоря за противодържавна дейност. Твърдите, че сте лоялна. И въпреки това поддържате тесни връзки със Скааиат Оуер. - Анаандер Мианаай махна с ръка и гласът на Скааиат прозвуча в декадната стая.
,.Познавам те, Оун. Ако ти се ще да направиш нещо толкова откачено, по-добре изчакай момент, когато постъпката ти ще има значение“.
И отговорът на лейтенанта Оун:
„Като Едно Амаат Едно от „Милостта на Саре“?“
- Коя своя постъпка бихте сметнали за достатъчно значима, лейтенанта Оун? - попита Анаандер Мианаай.
- Постъпка - отвърна лейтенантата с пресъхнала уста, - като онази на войната от „Милостта на Саре“. Ако не беше тя, злоупотребите на станция Име щяха да продължават и до днес. - Сигурна бях, че си дава сметка какво казва. Тази територия беше опасна. От следващите й думи стана ясно, че наистина осъзнава риска, който поема: - Загина заради постъпката си, да. Но благодарение на нея вие разбрахте за корупцията на Име.
Разполагала бях с цяла седмица да обмисля нещата, които Анаандер Мианаай ми беше казала. Вече се бях досетила откъде губернатората на Име се е сдобила с кодовете за достъп, попречили на станцията да докладва за незаконната й дейност. Единственият въпрос беше коя Анаандер Мианаай й ги е дала.
- Новината гръмна по всички обществени канали - изтъкна Анаандер Мианаай. - За жалост. Ами да - каза тя в отговор на изненадата на лейтенанта Оун. - Ако зависеше от мен, новината не би стигнала до широката общественост. Защото пося съмнение там, където преди съмнение не съществуваше. Недоволство и страх там, където преди имаше само доверие в способността ми да осигуря справедливост и ползотворност. Със слухове бих могла да се справя, но с репортажи по одобрени новинарски канали!? Излъчващи навсякъде, където има радчаи да видят и чуят! Ако не беше тази публичност, можех да си затворя очите и без много шум да оставя предателите при рррррр. Вместо това се наложи да преговарям за екстрадицията им. Противното би означавало да отворя широко вратите на Радч за бъдещи бунтове. Големи проблеми ми създаде онази история. И още създава.
- Нямах представа - каза лейтенанта Оун, в гласа й звучеше паника. - Беше по всички обществени канали. -После изведнъж направи връзката. - Аз... аз не съм казвала нищо за Орс. На никого.
- Освен на Скааиат Оуер - изтъкна лордата на Радч. Което не беше справедливо, защото лейтенанта Скааиат беше в непосредствена близост до събитията, видяла бе със собствените си очи доказателства, че се е случило нещо необичайно. - Не - продължи Мианаай в отговор на нечленоразделния въпрос, откъснал се от устните на лейтенанта Оун, - нищо не се е появило по обществените канали. Засега. Изглежда, мисълта за възможната измяна на Скааиат Оуер ви притеснява дълбоко. Трудно ви е да повярвате.
Лейтенанта Оун за пореден път изпита сериозно затруднение с отговора си.
- Права сте, милорда - успя да каже накрая.