- Мога да ви предложа - отвърна Мианаай - възможност да докажете невинността й. И да подобрите собственото си положение. Мога така да повлияя на назначението ви, че отново да сте близо до нея. Нужно е само да приемете, когато Скааиат ви предложи клиентство. О, тя ще ви предложи - добави лордата на Радч, забелязала, без съмнение, отчаянието и съмненията, изопнали лицето на лейтенанта Оун. - Оуер колекционират хора като вас. Парвенюта от доскоро съвсем скромни къщи, които внезапно се издигат до позиции, даващи предимство в бизнеса. Приемете офертата и наблюдавайте. - Не добави „и докладвайте“, но нямаше и нужда.
Лордата на Радч се опитваше да превърне инструмента на врага си в свой. Какво щеше да стане, ако предложението й удареше на камък?
И какво щеше да стане, ако бъдеше прието? Какво- то и да избереше лейтенанта Оун, щеше да се озове в центъра на заговор срещу Анаандер Мианаай, лордата на Радч.
Вече бях станала свидетел на подобна дилема - когато лейтенанта Оун беше изправена лице в лице със смъртта. Видяла бях избора й. И сега лейтенанта Оун щеше да избере пътя на оцеляването. А после, когато нещата се поуспокояха, тя - и аз - щяхме да си блъскаме главите над последствията, да търсим варианти за изход.
В декадната стая на палуба Еск лейтенанта Дариет попита разтревожено:
- Кораб, какво му е на Едно Еск?
- Милорда - каза лейтенанта Оун, все така с лице към пода, гласът й трепереше от страх. - Това заповед ли е?
- Изчакайте, лейтенанта - каза аз директно в ухото на лейтенанта Дариет, защото Едно Еск ми мълчеше.
Анаандер Мианаай се изсмя, кратко и остро. Отговорът на лейтенанта Оун беше точно толкова смел отказ, колкото ако беше отказала в прав текст. Подобна заповед би била безсмислена.
- Нека ме подложат на разпит, щом стигнем до Валскаай - каза лейтенанта Оун. - Настоявам. Лоялна съм. Както и Скааиат Оуер, кълна се, но ако имате съмнения, разпитайте и нея.
Но Анаандер Мианаай не би могла да направи такова нещо, разбира се. Разпитите се провеждат пред свидетели. Атентата, провеждаща разпита, стига да е опитна-а не би имало смисъл да се използва неопитна, - лесно би разпознала подтекста на въпросите, зададени на двете лейтенанти по настояване на Мианаай. Подобен ход би бил твърде открит, би разпространил информация, която лордата на Радч не искаше да става обществено достояние.
Анаандер Мианаай седя мълчаливо в продължение на четири секунди. Равнодушно.
- Едно Вар - каза тя, когато четирите секунди изтекоха, - застреляй лейтенанта Оун.
Сега не бях единичен сегмент, самотен и уплашен какво ще правя, ако ми дадат тази заповед. Бях едно цяло. Отделно от мен, Едно Еск беше по-привързан към лейтенанта Оун, отколкото аз като цяло. Само че Едно Еск не беше отделна част. В онзи миг Едно Еск определено беше част от мен.
И въпреки това Едно Еск беше малка моя част. А аз бях разстрелвала офицери и преди. Веднъж бях разстреляла дори собствената си капитана, следвайки пряка заповед. Ала онези екзекуции, макар неприятни и стресиращи, бяха справедливи. Наказанието за неподчинение е смърт.
Лейтенанта Оун не бе пренебрегнала нито една заповед. Нито една. И още по-лошо, смъртта й трябваше да прикрие действията на врага на Анаандер Мианаай. Основната цел на моето съществуване бе да действам срещу враговете на Анаандер Мианаай.
Нито една от двете Мианаай не беше готова да премине към открити действия. Трябваше да скрия от тази Мианаай факта, че лично тя вече ме е обвързала към противната кауза, поне докато всичко не бъде готово. Трябваше, за момента, да се подчинявам, все едно нямам друг избор, все едно желанията ми не са в противоречие със заповедите. А и в крайна сметка, в голямата игра, колко струваше лейтенанта Оун? Родителите й щяха да скърбят, сестра й също, може би щяха да страдат, че лейтенанта Оун ги е посрамила с неподчинението си, но нямаше да задават въпроси. А и да задаваха, нямаше да постигнат нищо. Тайната на Анаандер Мианаай щеше да е в безопасност.
Всичко това ми мина през главата в рамките на 1,3-те секунди, които бяха нужни на лейтенанта Оун, шокирана и ужасена, да вдигне инстинктивно глава. В този миг сегментът на Едно Вар каза:
- Не съм въоръжен, милорда. Ще ми отнеме приблизително две минути да взема пистолет.
Видно бе, че за лейтенанта Оун това е предателство. Но сигурно си даваше сметка, че нямам друг избор.
- Това е несправедливо - каза тя, без да свежда глава. - То е в разрез с правдата и приличието. И няма да е от полза за никого.
- Кои са другите заговорници? - попита студено Мианаай. - Назови ги и може да те пощадя.
Надигнала се, опряла длани в пода под раменете си, лейтенанта Оун примигна невярващо, изумлението й със сигурност беше точно толкова очевидно за Мианаай, колкото беше и за мен.