- Заговорници? С никого не съм заговорничила. Винаги съм служила на вас.
Горе, на командната палуба, казах в ухото на капитана Рубран:
- Капитана, имаме проблем.
- Да ми служиш - каза Анаандер Мианаай - вече не е достатъчно. Не е достатъчно еднозначно. На коя мен служиш?
- Ка... - заекна лейтенанта Оун. - Какво?... - Не разбирам.
- Какъв проблем? - попита капитана Рубран, вдигнала чаша чай към устата си, не особено притеснена.
- Аз съм във война със себе си - каза Мианаай на декадната стая на палуба Вар. - Водя тази война вече близо хиляда години.
Отговорих на капитана Рубран:
- Налага се Едно Еск да бъде седиран.
- Война - продължи Анаандер Мианаай на палуба Вар - за бъдещето на Радч.
Нещо, изглежда, се бе изяснило внезапно пред вътрешния взор на лейтенанта Оун. Усетих как я залива вълна на силна, чиста ярост.
- Анексиранията и второстепенните, хората като мен, които получават назначения в бойния флот.
- Не разбирам за какво говориш, Кораб - каза капитана Рубран. Гласът й беше спокоен, но не можеше да скрие от мен тревогата й. Капитана Рубран остави чашата чай на масата.
- Започна от договора с пресгер - каза гневно Мианаай. - Останалото е следствие от това. Може и да не го знаеш, но ти си инструмент на врага ми.
- А Едно Амаат Едно от „Милостта на Саре“ е разкрила онова, което вие сте вършели на Име - каза лейтенанта Оун, все така гневна. - Вие сте били. Губернатората на онази система е произвеждала второстепенни, а те са ви трябвали за войната със себе си, нали така. А сигурно е вършела и друго по ваша поръчка. Затова ли онази воина трябваше да умре, затова ли водихте тежките преговори с рррррр? А аз...
- Все още изчаквам, Кораб - каза лейтенанта Да- риет в декадната стая на палуба Еск. - Но това не ми харесва.
- Едно Амаат Едно от ..Милостта на Саре" не знаеше почти нищо, но в ръцете на рррррр беше оръжие, което врагът ми да използва срещу мен. Като офицера на транспортен боен кораб ти, лейтенанта Оун, си нищо, но на административна планетарна длъжност, била тя и незначителна, с потенциалната подкрепа на Скааиат Оуер, която да подсили влиянието ти, ти представляваш опасност за мен. Лесно можех просто да те отстраня от Орс и да те отдалеча от Оуер. Но аз исках повече. Исках силен, въздействащ аргумент срещу сегашната държавна политика. Ако онази бракониер- стваща орсиана не беше открила пушките или ако не ти беше докладвала за находката си, ако събитията в онази нощ се бяха развили според планираното, щях да се погрижа новината да стигне до всички обществени канали. С един удар щях да си осигуря лоялността на танминдите и да отстраня една потенциална заплаха в твое лице, на пръв поглед две твърде дребни постижения, вярно, но щях да постигна и друга, по-важна цел -да внуша на всички колко опасно е да снижаваме гар- да си, да отслабваме защитите си. И колко опасно е да даваме власт в ръцете на недостатъчно компетентни хора. - Изсумтя горчиво. - Признавам, че те подцених. Подцених връзката ти с орсианите в Долния град.
Едно Вар не можеше да отлага повече. Влезе в декадната стая с пистолет в ръка. Лейтенанта Оун го чу да влиза и обърна леко глава, за да следи движенията му.
- Работата ми беше да защитавам гражданите на Орс. Аз приех тази задача сериозно. Дадох всичко от себе си. Провалих се само веднъж, в храма. Но не заради вас. - Обърна глава, погледна Анаандер Мианаай в очите и каза: - По-добре да бях умряла там, в храма на Иккт, отколкото да ви се подчиня. Дори ако това не би променило нещата.
- Можеш да поправиш това сега, нали - подхвърли Анаандер Мианаай и даде заповед за стрелба.
Стрелях.
Двайсет години по-късно щях да кажа на Арилесперас Стриган, че радчайските власти не се интересуват какво мислят гражданите, стига въпросните граждани да си гледат работата. Което си беше вярно. Но от онзи миг, откакто видях лейтенанта Оун да лежи мъртва на пода на декадната ми стая, застреляна от Едно Вар (или, нека не се лъжем, от мен), все се питам каква точно е разликата между двете неща.
Принудена бях да се подчинявам на тази Мианаай, за да вярва тя, че действам под нейна принуда. Ала в онзи конкретен случай тя наистина ме принуди. Не ми беше възможно да различа дали действам в полза на едната Мианаай, или на другата. А и в крайна сметка, каквото и противоборство да съществуваше между двете, те бяха един и същи човек.
Мислите са ефимерни, изпаряват се веднага щом възникнат, освен ако не им придадем материална форма, не ги приведем в действие. Същото е с желанията и намеренията. Лишени са от смисъл, освен ако не те тласнат към един или друг избор, към някаква постъпка или курс на действие, пък били те и най-незначителните. Мислите, които водят към действия, могат да бъдат опасни. Мисли, които не водят към действия, нямат никаква стойност.