Лейтенанта Оун лежеше на пода на декадна стая Вар, отново по лице, мъртва. Подът под нея трябваше да се почисти и поправи. Но спешното в онзи момент, важното в онзи момент беше да раздвижа Едно Еск, защото след приблизително половин секунда никакво филтриране от моя страна не би могло да скрие мащаба на реакцията му, а наистина трябваше да уведомя капитаната какво е станало, обаче не можех да си спомня как врагът на Мианаай - самата Мианаай - ми е въвела заповедите, които знаех, че ми е въвела, а и защо Едно Еск не разбираше колко е важно, че още не сме готови да действаме открито, и преди бях губила офицери и кой беше Едно Еск в крайна сметка, ако не самата аз, а лейтенанта Оун беше мъртва и беше казала - по-добре да бях умряла, отколкото да ви се подчиня.
А после Едно Вар вдигна пистолета и застреля Ана- андер Мианаай право в лицето.
В една стая надолу по коридора Анаандер Мианаай скочи с вик на ярост от леглото:
- На Аатр циците, била е тук преди мен!
В същия миг излъчи кодовете, които да изключат бронята на Едно Вар и да я деактивират, докато тя не разреши повторното й активиране.
- Капитана - казах аз, - сега вече наистина имаме проблем.
В друга стая по същия коридор третата Мианаай - вече втората, ако трябва да сме точни, - отвори един от куфарите си, извади пистолет, излезе в коридора и застреля най-близкия Едно Вар в тила. Другата Мианаай също отвори куфара си, извади пистолет, както и кутия, каквато бях виждала в къщата на Йен Шиннан, в Горния град, на Шис’урна. Използваше ли я, щеше да лиши и двете ни от значително предимство, но мен в много по-голяма степен. За броените секунди, необходими й да включи устройството, аз формирах намерения и излъчих заповеди към различни свои компоненти.
- Какъв проблем? - попита капитана Рубран, скочила на крака. Уплашена.
И тогава аз се разпаднах на фрагменти.
Познато усещане. За миниатюрна част от секундата надуших влажен въздух и езерна вода, помислих си: „Къде е лейтенанта Оун?“, после се стегнах и си спомних какво трябва да направя. Чаши за чай се счупиха с трясък, когато захвърлих как- вото държах, излязох на бегом от декадната стая и хукнах по коридора. Други сегменти, отделени oi мен точно както се беше случило в Орс, дърдорещи и шептящи поради липса на друг метод за взаимна комуникация, отваряха шкафчета, раздаваха пушки; първите въоръжили се насилиха вратите на асансьорите и започнаха да се спускат по шахтите. Лейтенантите крещяха, нареждаха ми да спра, настояваха за обяснение. Напразно се опитваха да ме спрат.
Аз - тоест почти целият Едно Еск - трябваше да обезопася централната зала за достъп, така че Анаан- дер Мианаай да не повреди мозъка ми - на „Правдата на Торен“. Докато „Правдата на Торен“ беше жив и не подкрепяше каузата й, той - аз - представляваше опасност за Мианаай.
Аз - Едно Еск Деветнайсет - имах отделни заповеди. Вместо да се спусна по шахтата към централната зала за достъп, аз хукнах в обратната посока към склада на палуба Еск и шлюза от другата му страна.
Очевидно не откликвах на нито една от своите лейтенанти, дори на командир Тиаунд; но когато лейтенанта Дариет извика: „Кораб! Да не си си изгубил ума?“, отговорих.
- Лордата на Радч застреля лейтенанта Оун! - извика един сегмент някъде в коридора зад мен. - През цялото време беше на палуба Вар.
Това смълча офицерите ми, включително лейтенанта Дариет, само за секунда.
- Това не може да е вярно... но ако е, лордата на Радч не би я застреляла без причина.
Зад мен сегментите ми, които още не се бяха спуснали в шахтата на асансьора, съскаха и стенеха в масов пристъп на гняв и объркване.
- Да бе! - чух се да казвам на лейтенанта Дариет, докато отварях ръчно вратата на склада в дъното на коридора. - Ти си по-лоша и от лейтенанта Исааиа! Тя поне не криеше презрението си към лейтенанта Оун!
Вик на възмущение, несъмнено от лейтенанта Исааиа, после Дариет каза:
- Не знаеш какви ги говориш. Не функционираш правилно, Кораб!
Вратата се отвори с плъзгане и аз се метнах в склада, така че не чух останалото. Дълбока равномерна пулсация разтресе палубата, по която тичах - само допреди час вярвах, че повече никога няма да чуя този звук. Мианаай отваряше трюмовете Вар. Всички второстепенни, които размразеше, нямаше да имат спомен за последните събития, никаква причина да отхвърлят заповедите на тази Мианаай. А тяхната броня не беше деактивирана.