- Като другата е - каза Сейварден заинтригувано. - Но тази не прилича толкова много на теб.
- Така е - казах и седнах с кръстосани крака пред куфара.
- Това някоя герентатска богиня ли е?
- Срещнах я на път.
Сейварден изсумтя тихо, после попита:
- Как й е името?
Изрекох дълга поредица срички, от които Сейварден не разбра нищо.
- Означава ,,Онази, която се роди от лилията". Тя е създателката на вселената. - Което, според радчайските стандарти, я правеше Амаат.
- А - измънка Сейварден с тон, който вече познавах и който означаваше, че е стигнала до същия извод и удобно е наместила непознатата богиня в собствения си светоглед. - А другата?
- Светица.
- Чудна работа. Че толкова прилича на теб.
- Да. Само че не тя е светицата. Главата, която държи, е светицата.
Сейварден примигна, свъсила вежди. Това вече трудно би наместила в радчайската космология.
- Да де, но пак е странно, че прилича на теб.
За радчаите нищо не е просто съвпадение. Подобни чудатости нерядко пращат радчаи на поклонение, привличат ги към определен бог, карат ги да променят отколешни свои навици. За тях те са преки послания от Амаат.
- Смятам да се помоля.
Сейварден ми махна да действам. Разгънах малка ножка, убодох палеца си и изцедих малко кръв в златната купичка. Не вдигнах поглед да видя реакцията на Сейварден - радчайските богове не изискват кръвни приношения, а аз не си бях измила предварително ръцете. Горната комбинация гарантирано би стъписала средностатистическия радчаи като нещо чуждо и дори примитивно.
Но Сейварден не каза нищо. Седя мълчаливо в продължение на трийсет и една секунди, докато аз изреждах напевно първите от триста двайсет и двете имена от Стотната на Бялата лилия, после насочи вниманието си към термоса и приготвяне^ на чай.
Сейварден ми беше признала, че при предишния си опит да откаже наркотика е издържала шест месеца. Минаха седем, докато стигнем до станция с радчайско консулство. Когато запазвах места за първия етап на пътуването, казах на служителата - достатъчно високо, за да ме чуе Сейварден, - че искам билет за себе си и за своята слугиня. Не забелязах никаква реакция от страна на Сейварден. Сигурно не беше разбрала. Все пак очаквах по-бурно негодувание, когато останем насаме и тя си даде сметка за новия си статут, но и тогава Сейварден не повдигна въпроса. След онзи ден всяка сутрин ме чакаше запарен горещ чай.
Опита се да изпере ризите ми освен това, съсипа две и трябваше цял месец да карам само с една, докато пристигнем на следващата станция. Капитаната на кораба - висока и покрита с ритуални белези - даде тактично да се разбере, че според нея,-а и според целия екипаж, съм взела Сейварден на служба само от милосърдие. Което не беше далеч от истината. Не го отрекох. Но Сейварден понатрупа опит и три месеца по-късно, на следващия кораб, една от пътниците се опита да ми я отмъкне.
Което още не значеше, че изведнъж е станала нов човек, любезен и почтителен. Имаше дни, когато ми говореше с раздразнение без видима причина или с часове лежеше свита на койката си с лице към стената и се надигаше само колкото да изпълни някое от само- наложените си задължения. Отначало се опитвах да я заговарям, изпаднеше ли в такова настроение, но тя ми отвръщаше с мълчание, затова се научих да я оставям на мира.
Служителите на радчайското консулство бяха подбрани от средите на преводаческата служба, а безупречната бяла униформа на консулската агента в комплект със снежнобели ръкавици говореше, че или си има слугиня, или полага неистови усилия да създава това впечатление. Красивите и вероятно доста скъпи ширити със скъпоценни камъчета, вплетени в косата й, и имената върху мемориалните игли, с които бялата й куртка беше набодена щедро, както и едва доловимото презрение в гласа й говореха в полза на предположението, че наистина има слугиня. Само една обаче - станцията беше доста встрани от сърцето на империята.
- Като пристигаща не-граждана правата ви са ограничени. - Очевидно беше заучена реч, която изнасяше често. - Трябва да депозирате най-малко еквивалента на... - Пръстите й потрепнаха, докато проверяваше валутния курс. - Петстотин шени седмично за времето на престоя си, на човек. Ако настаняването ви, храната и всички допълнителни покупки, глоби или обезщетения за повредено имущество надхвърлят депозираната сума и не сте в състояние да доплатите, законът ви задължава да приемете назначение, докато не си изплатите дълга. Като не-граждана правото ви да обжалвате присъди и назначения е ограничено. Все още ли искате да влезете на радчайска територия?