А Сейварден несъмнено би привлякла вниманието й още щом слезем от кораба. А покрай Сейварден - и аз. Което беше свързано с огромни рискове. Направила бях и невъзможното да прикрия природата си, но винаги имаше риск някоя да познае в мен истинското ми естество. Ала трябваше да опитам.
Седях на койката и чаках разрешение да слезем от кораба на Палата Омоу, раницата лежеше в краката ми, Сейварден седеше облегната на стената срещу мен и скучаеше.
- Нещо те тормози - отбеляза небрежно. Не отговорих и тя добави: - Когато си притеснена, винаги си тананикаш тази мелодия.
„Сърцето ми е рибка, крие се във водната трева“. Размишлявах върху всички варианти нещата да се объркат - като се започне от този момент или от мига, в който сляза от кораба и се изправя пред пристанищните инспектори. Или пред службата за сигурност на станцията. Или пред нещо по-лошо. Мислех си как всичко ще е било напразно, ако ме арестуват още преди да съм напуснала доковете.
Мислех си и за лейтенанта Оун.
- Толкова ли съм прозрачна? - Усмихнах се, уж ми е забавно.
- Не че си прозрачна. Не точно. Просто... - Сейвар- ден се поколеба. Навъси чело, сякаш вече съжаляваше, че е повдигнала темата. - Просто имаш някои навици, които правят впечатление. - Въздъхна. - Пристанищните инспектори чая ли си пият? Или просто чакат да остареем? - Не можехме да слезем от кораба без разрешение от инспекторската служба. Документите ни бяха получени в службата още щом корабът бе поискал разрешение да се скачи, тоест инспекторите бяха имали достатъчно време да ги прегледат и да решат какво да правят с нас.
Все така облегната на стената на каютата, Сейварден затвори очи и започна да си тананика. Пееше фалшиво, но все пак познах мелодията. „Сърцето ми е рибка".
- На Аатр циците - изруга тя след куплет и половина, без да отваря очи. - Ето че зарази и мен.
На вратата се звънна.
- Влез - казах аз. Сейварден отвори очи и изправи гръб, внезапно напрегната. „Отегчението й май е било фалшиво“, помислих.
Вратата се отвори с плъзгане пред особа с тъмносинята униформа - сако, ръкавици и панталон - на пристанищна инспектора. Беше дребна и млада, на двайсет и три, двайсет и четири. Изглеждаше ми някак позната, но не се сещах на кого ми прилича. Необичайно оскъдните бижута и мемориални игли биха могли да ме насочат, ако се вгледах достатъчно, за да разчета имената, но това би било твърде грубо. Видях как Сейварден прибра зад гърба си голите си ръце.
- Почитаема Брек - каза младшата инспектора с лек поклон. Не изглеждаше потресена от голите ми ръце. Явно бе свикнала да си има работа с чужденци. -Граж- дана Сейварден. Бихте ли ме придружили до офиса на главната инспектора?
Не би трябвало да ни викат при самата старша инспектора. Младшата й колега имаше достатъчно правомощия да ни пусне на станцията. Или да издаде заповед за задържането ни.
Последвахме я през шлюза към товарния док, после през друг шлюз към коридор, пълен с хора - пристанищни инспектори в тъмносиньо, служители от охраната в светлокафяво, тук-там по-тъмнокафявото на воини и петна в по-ярки цветове на цивилни граждани. Коридорът ни отведе в голямо помещение, десетина богове наблюдаваха пътниците и търговците от стените, в единия край имаше вход към станцията, в другия - към инспекторската служба.
Младшата инспектора ни преведе през приемната на службата, където още девет по-младши инспектори със синя униформа приемаха оплакванията на корабни капитани. Оттатък приемната бяха офисите на десетина по-старши служители и техните екипи. Най в дъното се намираше вътрешният офис с четири стола и малка маса, а зад тях - затворена врата.
- Моля да ме извините, гра... почитаема и гражда- на- каза младшата инспектора, която ни беше довела. Пръстите й потрепваха, явно комуникираше с някого - с ИИ на станцията или със самата старша инспектора. - Старшата инспектора беше на разположение, но изглежда е изникнало нещо. Сигурна съм, че скоро ще дойде. Седнете, моля. Да ви предложа чай?
Значи щяхме доста да почакаме. А поканата да ни черпят чай беше знак, че едва ли ще ни арестуват. Че фалшивите ми документи са минали за истински. Че всички тук, включително ИИ на станцията, ме смятат за онова, което твърдях, че съм - чуждоземна пътни- ца. А току-виж изскочил шанс да открия на кого ми прилича тази млада инспектора. Дадох си сметка, че говори с лек акцент. Откъде беше все пак?
- Да, благодаря - отвърнах.
Сейварден не откликна веднага на поканата за чай Скръстила бе ръце на гърдите си, навряла голите си длани под лактите. Предполагах, че иска чай, но сч срамува, че е без ръкавици, а няма как да си скриеш ръцете, ако държиш чаша. Или така поне си мислех, докато Сейварден не каза: