- Me llamo Карлос. Можеш да ме наричаш Карлос.
Сега, когато се вглеждам по-внимателно в него, забелязвам, че Рам е облечен с риза за голф с дизайнерско лого. Семейството му може и да е от Мексико, но съм готов да се обзаложа, че su familia не живее като моята.
- Какво правите тук, за да се забавлявате? - питам аз.
- Въпросът е какво не правим - отвръща Рам. - Мотаем се в мола на Пърл Стрийт, ходим на кино, на походи, пързаляме се със сноуборд, занимаваме се с рафтинг, катерим планините, купонясваме с момичетата от Ниуот и Лонгмонт.
Нито едно от гореизброените не се вписва в представите ми за забавление, с изключение на купонясването.
Отсреща на нашата маса седи онова секси маце Мадисън. Ведно с тесните дрешки, тя има дълга руса коса, широка усмивка и chichis /цици/, съперничещи на тези на Бритни. Не че се заглеждам по гаджето на брат ми, но е трудно да не ги забележиш.
Мадисън се навежда през масата.
- Чух, че си нов - казва тя. - Аз съм Мадисън. А ти си...
- Карлос - изтърсва Рам, преди да успея да кажа нещо.
- Сигурна съм, че той може и сам да се представи, Рам - изсъсква тя, после затьква косата зад ухото си, разкривайки диамантени обици, които направо могат да ослепят някого, ако слънцето ги освети под правилен ъгъл. Тя се привежда към мен и хапе долната си устна. - Ти си новият от Ме-хии-ко?
Винаги се дразня, когато белите се опитват да говорят като мексиканци. Питам се какво ли е чула за мен.
- Si / Да/- отвръщам.
Тя ме дарява със секси усмивка и се наклонява още по-близо.
- Estas muy caliente. / Много си горещ /- Мисля, че тя току-що ме нарече секси. В Мехиико не го казваме така, но разбрах смисъла. - Май ще ми трябва един добър учител по испански. Последният се оказа пълен загубеняк.
Рам прочиства гърлото си.
- /Que tipa! / В случая: „Що за човек!“ или „Що за момиче!“ /Ако не си се досетил, аз съм последният й учител.
Продължавам да наблюдавам Мадисън. Тя определено е много секси и очевидно не се притеснява да се перчи с природните си дадености. Екзотичните мексикански chicas с меднозлатиста кожа са моят обичаен тип, но подозирам, че нито един мъж не може да устои на Мадисън. И тя го знае.
Едно момиче от съседната маса отвлича вниманието й и аз се извръщам към Рам.
- Ти й даваше уроци или излизаше с нея? - питам аз.
- И двете. Понякога едновременно. Скъсахме преди месец. Послушай съвета ми и стой по-далеч. Тя хапе.
- Буквално? - хиля се аз.
- Честно, няма да искаш да я приближиш достатъчно близко, за да узнаеш отговора на този въпрос. Само за сведение: в края на връзката ни аз бях ученикът, а тя учителят. И нямам предвид испанския.
-Esta sabrosa. / Готина е/ Ще рискувам.
- Тогава давай, човече - свива рамене Рам и в този момент Тежката Шеви става и започва урока. - Но не казвай, че не съм те предупредил.
Не смятам да ставам гадже на която и да било, но нямам нищо против да замъкна едно-две момичета от „Флатайрън“ в апартамента на Алекс само за да му докажа, че съм негова пълна противоположност. Поглеждам отново към Мадисън и тя ми се усмихва, като че ли ми обещава нещо повече. Да, тя е идеална да я заведа у дома при Алекс. Прилича на Бритни, но без ореола около главата.
След като изтърпявам сутрешните занятия, определено съм готов за обяд. Когато прозвучава звънецът, с радост установявам, че Киара не ме чака пред вратата, както ми беше обещала. Запътвам се към шкафчето, за да взема пакета с обяда, който си бях приготвил от продуктите в хладилника на Алекс.
Може би моята училищна екскурзоводка е напуснала. Това е екстра за мен, само дето са ми нужни десет минути, за да открия столовата. Влизам вътре и понечвам да седна край една от кръглите маси, когато виждам Рам да ми маха.
- Благодаря, че ме заряза - прозвучава глас зад мен.
Обръщам се и се озовавам срещу тази напаст - ревностната екскурзоводка.
- Помислих, че си се отказала.
Тя клати глава, сякаш това е най-абсурдното нещо, което някога е чувала.
- Разбира се, че не съм се отказала. Просто не можах да се измъкна по-рано от часа.
- Много лошо - отвръщам с престорено съчувствие. - Щях да те чакам, ако знаех...
- Да бе. - Тя кимва към масата на Рам. - Върви да седнеш „ при Рам. Видях го, че ти маха.
Аз я поглеждам сащисано.
- Наистина ли ми разрешаваш да седна с него?
- Може да седнеш с мен - изрича тя, като че ли само това чакам.
- Не, благодаря.
- Така си и мислех.