- Ако аз не я поправя по-рано - парирам го.
Той прехапва долната си устна и ме поглежда, като че ли току-що съм го възбудила.
- Предизвикателство ли долавям в гласа ти, chica?
Улавям ръката му и преплитам пръсти с неговите.
- Аха.
Той ме придърпва по-близо.
- Ти не си единствената в тази връзка, която обича предизвикателствата - заявява. - И само за да знаеш за в бъдеще. Обичам шоколадовите курабийки с шоколадова глазура да са топли и меки в средата... и без закрепени към тях магнити.
- Аз също. Когато решиш да изпечеш, обади ми се.
Карлос се смее и скланя глава към моята.
- Да не би да се каните да пробвате френска целувка? - из- ръсва Брандън изневиделица.
-Именно. Затова затвори очи - отвръща Карлос и ни завива с одеялото, осигурявайки ни максималното възможно уединение. - Никога повече няма да те изоставя - шепне той в устните ми.
- Добре. Защото няма да ти позволя да го направиш. - Леко се отдръпвам назад. - И аз никога няма да те изоставя. Ще го запомниш, нали?
- Няма да го забравя.
- Това означава ли, че ще се научиш да се катериш с мен в планините?
- Ще правя всичко с теб, Киара - заявява той. - Не прочете ли бележката, която оставих в шкафчето ти? Аз съм твой.
- А аз съм твоя - отвръщам. - Сега и завинаги, и още малко.
Епилог
ДВАЙСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Карлос Фуентес наблюдава как съпругата му пресмята касовите бележки за деня. Двамата са женени от двайсет години. Бизнесът в автосервиза на Макконъл върви добре. Двамата го купиха, когато той се уволни от армията. Дори през не особено успешните за бизнеса години те се справяха доста добре. Съпругата му винаги бе ценила простите неща в живота, дори когато можеха да си позволят повече. По дяволите, катеренето в планината я караше да се усмихва като нищо друго - катерене, което се бе превърнало в ежеседмичен ритуал за тях.
Виж, карането на ски и сноуборд беше нещо съвсем друго. Карлос откарваше Киара и децата през зимата в някой високопланински курорт, но наблюдаваше отдалеч как Киара учеше трите им момичета да карат ски, а после и сноуборд. На тях най-много им харесваше, когато идваше и чичо им Луис, защото той беше единственият от братята Фуентес, който беше достатъчно откачен, за да се спуска по най-трудните и стръмни склонове, маркирани с черен диамант - запазена територия за професионалисти или хора с голям опит.
Карлос изтрива ръце с парцала, след като току-що е сменил маслото на колата на стария си приятел Рам.
- Киара, трябва да поговорим за този хлапак, който баща ти ме придума да се съглася да остане да живее известно време у нас.
- Той не е лошо хлапе - казва Киара, вдига поглед към съпруга си и го да дарява с ведра усмивка. - Просто има нужда от малко разбиране и топлина. Малко ми напомня на теб.
-Шегуваш ли се? Не виждаш ли с колко пиърсинги се е окичил този хулиган?
Обзалагам се, че ги има на места, за които дори не искам да знам.
Сякаш по команда, най-голямата им дъщеря Сесилия влиза през вратата на гаража с колата си ведно с хулигана, мъдрещ се на предната седалка редом с нея.
- Косата му е прекалено дълга. Прилича на chica, която се нуждае от едно хубаво бръснене - мърмори Карлос.
- Шшт, бъди по-любезен - гълчи го съпругата му.
- Къде бяхте, вие двамата? - пита с обвинителна нотка в гласа Карлос, когато младежите изскачат едновременно от колата на Сесилия.
Нито един от тях не отговаря.
- Дилан, ела с мен. Трябва да поговорим по мъжки. - Карлос забелязва как хулиганът върти очи, но го следва покорно в кабинета в дъното на автосервиза. Карлос затваря вратата, настанява се в креслото зад бюрото и махва на Дилан да седне на стола срещу него.
- Ти живееш с нас вече седмица, но аз бях твърде зает в сервиза и не успях да ти съобщя правилата в нашия дом - подхваща Карлос.
- Слушай, старче - изрича лениво хлапакът, сетне се обляга назад и качва мръсните си обувки върху бюрото на Карлос. - Аз не следвам правила.
Старче? Не следва правила? По дяволите, този сополанко се нуждае от едно яко сритване по задника. Честно казано, Карлос също така съзира в него малко от някогашния бунтар, който беше самият той. Когато за пръв път пристигна в Колорадо, Дик стана за него най-добрия баща, за който би могъл да мечтае... По дяволите, той бе започнал да нарича професора „татко“ дори още преди да се ожени за Киара. Не можеше да си представи какъв би бил животът му без напътствията и помощта на баща й.
Карлос избутва краката на Дилан от бюрото, после си спомня за времето, когато бащата на Киара му изнесе същата лекция, която сега смята да поднесе на хлапака.