- Тогава забрави.
Запътвам се към вратата, но той ме сграбчва за лакътя и ме обръща с лице към себе си.
- Не познавам никой друг, който може да ми помогне.
- Годишният бал или нищо - не отстъпвам аз.
Карлос скърца със зъби.
- Добре. Годишният бал. Но трябва да облечеш рокля... и да си с високи токчета И нямам предвид такива, каквито носят бабичките.
- Аз нямам обувки с високи токчета.
- Тогава си купи. - Той протяга ръка. - Договорихме ли се?
Замислям се за секунда, сетне слагам ръката си в неговата и здраво я стискам.
- Договорихме се.
Опитвам да скрия радостта си, ала не мога. Разтварям широко ръце и го прегръщам. Мисля, че той е изумен, но не ми пука. Ще отида на годишния бал! При това не с кое и да е момче, а... с Карлос, който може да бъде най-идеалното фалшиво гадже. И ако мога да забравя за фалшивата част...
Вземам Карлос в пет пред сградата на ВЪЗДЕЙСТВИЕ и се отправяме към „Хайландс“. Цялата група ни очаква пред стативите, всички изгарят от нетърпение да започнат да рисуват.
Водя Карлос при Бети Фрийдман, една от администратор- ките, която определя графика на занятията.
- Бети, това е Карлос - казвам и ги представям един на друг. - Той днес ще ми помага.
Бети вдига глава от бюрото.
- Благодаря, Карлос. Радвам се, че си тук. Всички са толкова развълнувани, че ще имат живи модели. Един от нашите художници, които постоянно живеят тук, ще наглежда и контролира днешното занятие.
Ние я следваме към предната част на стаята за отдих, където един мъж, облечен с черно поло и тесен черен панталон в тон, подрежда бурканчета с различни бои.
- Ето ги твоите модели - казва му Бети. - Киара и Карлос, това е Антоан Солей.
- Донесох костюмите - казвам на Антоан и вадя червената карирана риза и каубойския колан за Карлос и дрехите на ка- убойка за мен.
Взех ги назаем от театралния кръжок на гимназията.
Карлос хвърля поглед върху своя и отстъпва две крачки назад.
- Нищо не си ми казала за костюми.
- Не съм ли?
-He.
- Извинявай. Ще носим костюми.
Бети сочи към стаята встрани.
- Ако искате, можете да се преоблечете в конферентната чала. Или да почакате, докато се освободи една от тоалетните ча гости, макар че току-що видях госпожа Хелър да влиза там и може да мине известно време, докато излезе.
Карлос грабва ризата и колана от ръцете ми, сетне влиза в конферентната зала. Аз го следвам с женския каубойски костюм.
- Напомни ми защо се съгласих на тази глупост.
- Защото искаше да направиш нещо мило за мен - отговарям, докато заключвам стаята, за да не влезе случайно някой.
- Хубаво. - Той изхлузва тениската през глава, разкривайки стегнатия си мускулест корем, на който всяко момче би завидяло, а на всяко момиче ще й потекат лигите. - Следващия път когато ми хрумне да направя нещо мило, ме цапардосай с нещо по-тежко.
— Той ме поглежда и устните му трепват насмешливо. - Шегувах се.
- Разбрах. - Обличам през глава дънковата каубойска рокля, украсена с дантела, благодарна, че масата поне малко ме скрива. Нагласявам я, извивам ръце, за да смъкна тениската, захвърлям я настрани и събувам дънките. Леле. Тази рокля е къса. Ама наистина много, много къса. Поглеждам голите си крака. Опитвам се да дръпна роклята надолу, но дантелата е надиплена на волани, които стърчат като венчелистчета.
- Моля те, не ми казвай, че трябва да нося този тъп колан - мърмори Карлос от другия край на залата, докато закопчава огромната му сребърна катарама.
- Преструвай се, че си шампион на родео - съветвам го.
- По-скоро шампион по борба, съдейки по големината на тази джаджа. Ти в какво си облечена? Дано да изглеждаш глупаво като мен.
Поглеждам своята къса дантелена рокля с имитация на дънкова жилетка, избродирана отпред.
- Моят костюм е още по-зле.
- Излез иззад онази маса и се покажи.
-Не.
- Хайде де. Сега сме двойка, нали?
- Ние сме фалшива двойка, Карлос.
Той присяда на ръба на конферентната маса.
- Е, аз си мислех... мислех, че след като и двамата знаем, че нищо няма да излезе, бихме могли, нали се сещаш, да движим заедно.
- Какво ще рече „да движим заедно“? - питам аз.
- Ами знаеш как е, да прекарваме повече време само ние двамата. Ти ме разсмиваш, Киара, а в момента имам нужда от малко радост в живота си. - Той заобикаля масата, поглежда облеклото ми и подсвирва одобрително. - Хубави крака. Би трябвало по-често да ги показваш.
Свивам рамене.
- Ще си помисля за това.
- Кое от двете: да показваш краката си или да движиш е мен?
- И двете. - Макар че самата идея да бъда с Карлос е вълнуваща, трябва да предпазя сърцето си да не бъде разбито. Ако съм постоянно с Карлос, трябва непрекъснато да издигам емоционална стена, за да не се задълбочат прекалено отношенията ни. Не съм сигурна дали защитната ми стена е толкова стабилна.