- Ти никога ли не млъкваш? - крещя, надявайки се да ме чува в коридора.
- Здравей, amigo! - отвръща Тък жизнерадостно и отваря вратата. - Стани и започни с усмивка новия ден!
Аз надигам глава от възглавницата.
- Нима не заключих вратата, за да държа по-надалеч досадници като теб?
Той държи изкривен кламер и го размахва.
- Аха. Но за мой късмет, аз знам как да използвам вълшебен ключ.
- Изчезвай.
- Нуждая се от помощта ти, amigo.
- Не. Изчезвай.
- Да не би да ме мразиш толкова много, защото Киара ме харесва повече от теб?
- Няма да е за дълго. Аз сега върви на майната си! Веднага! - заповядвам аз.
Нахалникът не помръдва.
- Добре де, сериозно, не знам дали е вярно, или не, но съм чувал, че хората, които ругаят, се опитват да компенсират липсата на... нали се сещаш, размер.
Аз отмятам завивките, скачам от леглото и го погвам по коридора, но той вече е изчезнал.
Вратата на стаята на Киара е подозрително открехната.
- Къде е той? - питам я аз.
- Ъ... - отвръща тя.
Оглеждам стаята, сетне отварям вратата на дрешника. Както и очаквах, Тък се гуши между дрехите.
- Аз само се майтапех. Човече, не разбираш ли от шега?
- Не и в седем сутринта.
Той се смее.
- Облечи се, за да не изплашиш Киара със сутрешната си ерекция.
Поглеждам към шортите си. Действително, аз съм се 1а tengo dura / Надървил; получил съм ерекция / право пред Киара и Тък. Мамка му. Протягам се и грабвам първата вещ, попаднала ми подръка, за да прикрия слабините си от погледите им. Оказва се една от плюшените играчки на Киара, но в момента нямам голям избор.
- Това е Моджо, любимецът на Киара - смее се Тък. - Загряваш ли? Моджо./ Думата означава „магия“, но се употребява и за сексуално привличане или мъжки полов орган/.
Без да кажа нито дума, аз се връщам на бегом в стаята ми и захвърлям Моджо на пода.
Доколкото познавам Киара, нищо чудно да ме накара да й купя нова плюшена играчка.
Сядам на леглото и се чудя как ще се сближа с Киара, когато Тък постоянно виси наоколо, и защо изобщо искам да се сближавам с нея. Просто ми харесва да я целувам, това е всичко. Почукването на вратата прекъсва мислите ми.
- Какво искаш? - изръмжавам думите.
- Киара е.
- ...и Тък - разнася се още един глас.
Отварям вратата.
-Той иска да се извини - казва Киара.
-Много съжалявам, че отворих вратата ти без разрешение - изрича Тък като малко дете, което се извинява на майка си. - Обещавам повече да не правя така. Моля те, прости ми.
- Добре. - Понечвам да затворя вратата, но Киара я задържа с ръка.
- Почакай. Тък наистина се нуждае от помощта ти, Карлос.
- За какво?
- Моят отбор „Ултимейт Фризби“ има само шестима играчи, а се нуждаем от седем.
Трима от играчите са пипнали грип, а двама получиха травми на четвъртфинала и не могат да играят. Киара смята, че ти може да свършиш работа.
Мога да свърша работа?
- А ти защо не играеш? — питам Киара. - Ти си спортистка.
- Това не е смесен отбор - обяснява ми тя. - Само мъже.
Тък притиска длани в молитвен жест и аз предугаждам как ще ме залее словесен поток от тъпотии.
- Моля те, amigo. Нуждаем се от теб, кимосабе /верен приятел/, о, велики и всемогъщи.
Ти си ни нужен повече, отколкото земята, изгряваща на запад.
- Слънцето изгрява на изток, тъпако.
- Само ако си на Земята. Ако си на Луната, земята изгрява на запад. - Той поема дълбоко дъх. - Добре де, спирам да се подмазвам. Съгласен ли си, или не? Мачът започва след по-малко от половин час и трябва да знам дали ще трябва да се откажем от играта и да изгубим служебно, или не. За съжаление, ти навярно си единствената ни надежда.
Поглеждам към Киара.
- Тък наистина се нуждае от помощта ти - казва тя. - Аз ще дойда да гледам.
- Добре, съгласен съм. Ще го направя заради теб - обръщам се към Киара.
- Почакай, какво... за какво говори той? Че щял да го направи заради теб? - Тък мести поглед от мен към Киара, но нито един от двама ни не му отвръща. - Някой ще ми каже ли какво става тук?
- Не. Дайте ми пет минути - заявявам им.
На път към игрището, Киара настоява да се обадя на брат ми и да го поканя да дойде на мача.
- Само му се обади - настоява Киара. - Или аз ще го направя.
- Може би не искам той да идва.
Тя ми подава мобилния си телефон.
- А може би ужасно искаш да дойде, но си прекалено голям инат, за да го признаеш.
Хайде да те видим.
Грабвам телефона от ръката й и звъня на брат ми. Казвам му за мача и той, без да се колебае и секунда, заявява, че щс бъде там.