След като затварям, хвърлям мобилния на Киара, а Тък ми обяснява правилата на играта. Съсредоточавам се на най-важ- ното: щом уловя фризбито, трябва да спра и да го подам на друг съотборник в рамките на десет секунди.
- Това не е контактен спорт, Карлос - напомня ми Тък, най-малко за десети път. - Затова, ако ти се прииска да удариш, бутнеш или да се сбиеш с някого, постарай се да е след мача.
На игрището Тък ме представя на отбора. Една мисъл не спира да се върти в главата ми: Ако помогна на отбора на Тък да спечели, дали Киара ще ме сметне за герой?
Тренирам с останалите момчета от отбора в малкото минути до началото на мача. Въпреки че не съм хвърлял диск от няколко години, няма да имам проблем да го подам по въздуха на някой от съотборниците ми.
Едно от момчетата в отбора притичва покрай мен, смигва ми, сетне ме плясва по задника.
Отивам при Тък, който загрява край страничната линия.
- Привижда ли ми се, или онзи тип ме сваля?
- Казва се Лари. Не ме питай защо, но той мисли, че си су- персекси. Не е спрял да пуска лиги, откакто си дошъл. Просто не му давай повод.
- Не се тревожи за това.
- Ето. - Тък рови в сака си и ми подхвърля тениска. - Това е униформата на отбора.
Разгъвам я пред себе си.
- Розова е.
- Имаш нещо против розовото ли?
- Ъхъ. Гейско е.
Тък свива устни.
-Ъ, да. Карлос, сега навярно е най-подходящият момент да ти кажа нещо. Сигурно няма да ти хареса.
Докато Тък говори, оглеждам по-внимателно съотборниците си. Денис определено изглежда женствен. Онзи тип, който ме плясна по задника, сега дъвче долната си устна, като че ли иска да ме завре в някой ъгъл и да се натиска с мен. А розовите тениски...
- Това е отбор от гейове, нали?
- Кое ни издаде? Розовите тениски или това, че половината от отбора точат лиги по теб?
Тиквам обратно тениската в ръцете му.
- Отказвам се.
- Успокой се, Карлос. Ако играеш, не означава, че и ти ще станеш гей. Не бъди хомофоб. Това е политически некоректно.
- Попитай ме дали ми дреме дали е политически некоректно, или не.
- Мисля, че всичките ти фенове ще бъдат разочаровани. Киара... и брат ти.
Не съм сигурен дали брат ми се смее, или присвива устни: виждам единствено, че от скамейките вдига палец нагоре. Бритни също е цъфнала тук. Киара и Бритни са наклонили глави една към друга, потънали в разговор.
Знам, че не бива да питам, но не мога да се сдържа.
- Как се казва нашият отбор?
- „Последните педали“ - отвръща Тък и избухва в смях.
На мен, от друга страна, съвсем не ми е до смях.
- Какво, не ти ли харесва името? Сега ти си един от нас, Карлос.
Все още не ми е до смях.
Той улавя паса от един от играчите и го връща обратно.
- О, и само за сведение, преди да излезем на игрището, всички се прегръщаме в кръг и крещим с цяло гърло: „Напред, педали!“.
Това вече преля чашата.
- Махам се.
Отправям се към края на игрището. Ако някой от приятелите ми у дома ме види сега, ще ми ритат задника от Атенсин- го чак до Акапулко и обратно.
- Шегувам се, човече - вика след мен Тък.
Спирам.
- И името ни не е „Последните педали“. - Той вдига ръце н знак, че се предава. - Добре де, добре. Истината е, че не крещим „Напред, педали!*', макар че Джо, онзи тип с пънкарската прическа, го предложи в началото на сезона. Нашият отбор се нарича „Последните“ - последен, краен, решителен. Не можахме да измислим по-готино име, а Лари предложи „Последните“ и така остана. Доволен ли си сега?
Клатя глава и грабвам обратно тениската.
- Ще си ми длъжник до гроб - отсичам аз, изхлузвам моята фланелка през глава и навличам розовата.
- Зная. Назови цената си, amigo.
- Ще го направя. По-късно. - Поглеждам към Киара на пейките. - Киара някога имала ли е гадже?
Той потупва с показалец по брадичката си.
- Тя разказвала ли ти е за Майкъл?
- Кой е Майкъл? - питам аз.
- Момчето, с което Киара излизаше през лятото.
Тя никога не ми е споменавала за него.
- Колко сериозно беше?
Тък се ухилва широко.
- Леле, човече, колко сме любопитни.
- Отговори на въпроса.
- Той й казал, че я обича, после скъсал с нея с есемес.
- Какъв кретен.
- Именно. - Тък сочи към другия край на игрището, където тренира противниковият отбор. - Високият тип, който вдига бутилката с вода, с надпис „Бара“ на гърба на тениската.
- Онзи тип със зелената бандана?
- Аха, същият - кима Тък. - Майкъл Бара, любителят на есемеси.
- Да не е плешив?
-Не, Бара пази скъпоценната си коса да не се разроши по време на играта. - Тък слага ръка на гърдите ми, за да привлече вниманието ми. - Но не забравяй, това, което ти казах в колата на път за тук, когато ти обяснявах правилата. Това е псонтактен спорт, Карлос. Получаваме наказания за не- Ьужио груба игра.