- Ъхъ. - Наблюдавам в насрещната крайна зона на противниковия отбор как бившият на Киара отпива няколко глътки от бутилката с минерална вода и я запраща към страничната линия, без да го е грижа, че тя едва не удря кучето на един от зрителите.
Мразя този тъпанар, въпреки че дори не го познавам.
Когато мачът започва, Денис замахва назад с ръка и мята диска през игрището към нашите противници. Играта върви пормално, докато един от противниковия отбор не промър- морва нещо за педерастите, когато улавям паса му. Кръвта във вените ми кипва по същия начин, както когато ме наричат „мръсен мексиканец“.
Аз съм корав пич, обичам състезанията и съм готов да сритам нечий педерастки задник.
Чудя се дали не е време Тък да узнае, че би трябвало да очаква супернужна грубост от един много бесен mexicano /мексиманец/.
34
Киара
Странно е да видя Майкъл отново. Знаех, че той ще бъде тук, но не бях сигурна какво ще изпитам, когато го видя след раздялата ни. Мислех, че поне ще почувствам някакво вълне- • ние или поне ще си спомня защо започнах да излизам с него, но сега го гледам и изобщо нищо не чувствам. Определено съм преодоляла раздялата.
Проблемът е, че човекът, в когото с всеки изминал ден все по-силно се влюбвам, не желае нищо повече от краткотрайна свалка. Аз не искам краткотрайна свалка с Карлос. Ще продължа да се преструвам, че това между нас е временно и незначително, но всеки път когато сме заедно, го чувствам прекалено истинско, за да е временно и незначително.
Улавям се, че си фантазирам за него, когато сутрин се събудя, в училище, когато нещо ми напомни за него, и вечер, преди да заспя. Дори когато излизахме с Майкъл, мисълта за него не огряваше деня ми така, както мислите за Карлос.
Макар че той с всички сили се старае да се прави на кретен, всеки ден зървам все повече от истинския Карлос. Когато играе с брат ми, виждам добротата му, която крие от останалия свят. Когато се шегува с мен, показва игривата си страна. Когато ме целува, усещам отчаяната му жажда за обич. Когато готви мексикански блюда или примесва английския си с испански думи, лоялността към корените и културата на неговия народ струят от него като слънчев лъч.
Знам прекрасни неща за Карлос и защо се чувствам толкова близка и свързана с него, както с никого другиго досега в живота си. Но той не ми дава да надзърна в тъмната му страна, която го прави озлобен, ревнив и унизен. И аз знам, че именно тази част от него не му позволява да се привърже емоционално към когото и да било.
Наблюдавам как отборите застават в крайните си зони и отборът на Тък изпълнява първото хвърляне. Майкъл хуква пръв и улавя диска, после бързо го подава на играч от своя отбор. Проблемът е, че Карлос е там и пресича паса почти след сскунда, щом дискът отлита от ръцете на Майкъл.
През първите две минути от играта „Последните“ отбелязват няколко точки. Тък дава пет на Карлос. Трябва да призная, че ми е приятно да ги видя как се радват на победата, вместо да се дърлят.
- Карлос наистина е много добър - казва Бритни на мен и Алекс.
- Той е Фуентес, разбира се, че е добър - отвръща Алекс гордо.
Аз също знаех, че Карлос ще бъде добър, защото той нямаше да се съгласи да играе, ако не смяташе, че ще се справи.
Следващия път, когато дискът е у Карлос, Майкъл се изправя пред него и му казва нещо. Нямам представа за какво разговарят, но и двамата изглеждат готови да се сбият.
Всъщност, след като Карлос хвърля диска към един от съотборниците си, той бута Майкъл, който се приземява по задник.
- Фал! - крещи играч от отбора на Майкъл.
- Фал, ама друг път - възразява Карлос. - Той се навря в лицето ми.
- Чух го как се подиграва с нашия играч - вика Тък, после сочи Майкъл. - Този тип трябва да получи наказание за подигравка с противника.
Майкъл се надига и сочи към Карлос.
- Ти се навираш в лицето ми, откакто играта е започнала!
- Ние играем преса - намесва се Тък. - Той те пазеше.
- Той ме бутна. Ти го видя. Всички го видяха. Трябва да го изгонят.
Ако изгонят Карлос, играта свършва, защото „Последните“ остават с играч по-малко и нямат право да продължат. Карлос ме поглежда и сърцето ми се свива. Той не играе, защото Тък го помоли, той го прави заради мен... и в мен се прокрадва подозрението, че е агресивен спрямо Майкъл пак заради мен.
За щастие, конфликтът спира, преди нещата да излязат от контрол, и играта се възобновява. През следващия час наблю давам как двата от обора се сражават ожесточено. В крайи сметка „Последните“ побеждават с 13:9.