Не след дълго помагам на професора да повдигне колата с крик и я балансирам върху тухлите, които той е складирал в гаража. Двамата се пъхаме под колата, докато маслото се стича в малка кофа.
- Беше ли забавно днес на мача? - пита бащата на Киара.
- Аха, ако не се смята това, че не знаех, че ще играя в отбора на гейове.
- Това имаше ли значение?
Отначало, да. Но накрая ние бяхме просто група момчета от един отбор.
- Не. Вие знаехте ли, че Тък е гей? - Отдавна съм решил да говоря на професора на „ви“.
- Той ни го заяви ясно и открито, когато преди няколко години дойде да живее при нас. Родителите му бяха по средата на тежък развод и той се нуждаеше от място, където да отседне. - Професорът оставя фенерчето и ме поглежда. - Нещо като теб.
- Като говорим за това: сигурно може да съжалите за решението си, след като ви кажа, че двамата с Киара прекарваме доста време заедно.
- Това е добре. Защо да ме накара да съжалявам, че съм позволил да останеш тук?
Искаше ми се да не сме под колата, когато го казвам:
- Ами ако ви кажа, че я целунах?
- О - изрича той. - Разбирам.
Питам се дали в момента той не изпитва желание да ме върже под колата и да я пусне отгоре ми, така че червата ми да се разпилеят по алеята му. Или да ме накара да изпия мръсното машинно масло, докато не обещая да държа мексиканските си лапи по-далеч от дъщеря му.
- Рано или късно, щяхте да го разберете от някой друг - додавам аз.
- Оценявам откровеността ти, Карлос. Това е белег на почтеност и аз се гордея с теб.
Навярно не ти е било лесно да ми го кажеш.
- Е, ще ме изритате ли от дома си, или какво? - Трябва да зная дали довечера ще се окажа на улицата.
Уестфорд клати глава.
- Не, няма да те изритам. И двамата сте достатъчно големи, за да носите отговорност.
Някога и аз съм бил тийнейджър и не съм толкова наивен, та да мисля, че днешните младежи са по-различни, отколкото мен някога. Но само се опитай да я нараниш или да я накараш да направи нещо против волята си, не само ще те изритам от къщата си, но и ще те разкъсам на парчета. Разбра ли?
- Разбрах.
- Добре. А сега вземи това фенерче и провери радиатора, за да разберем дали трябва да се промива, или не.
Вземам фенерчето от ръката му, но преди да изпълзя изпод колата, казвам:
- Благодаря.
- За какво?
- Че не се държите с мен като с гангстер.
Той се усмихва.
- Няма защо.
След като помагам на Уестфорд с колата, се обаждам на тата и Луис. Разказвам им за мача по ултимейт фризби и за всичко останало. Чувствам се прекрасно да поговоря с mi familia. Когато им казвам, че не съм зарязал училището, в отговор се разнасят радостни възгласи. Отдавна не съм се чувствал толкова добре. Естествено, не споменах частта за Девлин, защото няма начин да подлагам mi ‘ата на стрес, разкривайки й тази подробност.
След разговора отивам в кухнята, но там няма и следа от семейство Уестфорд.
- Ние сме в салона - извика ми госпожа У. - Ела при нас.
Всички са се събрали пред телевизора в малката стая в стрничното крило на къщата. Професорът и жена му са се разположили в отделни кресла, а Киара и Брандън са на дивана. Върху масичката за кафе пред тях има чинии с парчета лазаня.
- Вземи чиния, сложи си лазаня и седни - инструктира ме Уестфорд.
- Това е Вечерта на семейното забавление! - крещи Брандън, докато скача върху дивана.
- Вечерта на семейното забавление? - изумявам се аз. - Какво е това?
Госпожа У. взема чиния и ми я подава.
- Веднъж в месеца цялото семейство се събира и правим нещо заедно.
- Вие, хора, се шегувате, нали? - Оглеждам ги един по един и разбирам, че не се шегуват. Те наистина имат Вечер на семейното забавление и наистина смятат да бъдат заедно тази събота вечер.
Когато хвърлям поглед към Киара, си мисля, че няма да е толкова зле да прекарам една кротка вечер пред телевизора. Пълня чинията с храна и се отправям към дивана.
- Премести се, cachorro.
Брандън се намества между мен и Киара.
След като приключваме с вечерята, аз помагам да се отнесат мръсните чинии в кухнята, където Киара прави пуканки.
- Ако не искаш, не си длъжен да участваш в тази семейна вечер с нас - уведомява ме Киара.
Свивам рамене.
- И без това нямах намерение да излизам. - Подхвърлям една пуканка във въздуха и я улавям с уста.
Връщам се в салона, но мислите ми са заети само с Киара. Дори когато Брандън пуска анимационно филмче, аз продължавам да й мятам тайни погледи.
- Бран, време е да си лягаш - казва госпожа У., след като филмът свършва.
- Искам да остана - хленчи той и се вкопчва в ръката на Киара.