- Няма да стане. Ти и без това си лягаш прекалено късно - не отстъпва госпожа
Уестфорд. - А сега прегърни сестра си и Карлос и ела с мен.
- Аз те обичам повече, отколкото ти мен - казва й хлапето.
- Не е възможно - отвръща тя.
Той се изскубва от ръцете й и скача върху дивана до мен. Разтваря широко ръце и ги обвива около шията ми.
- Обичам те, amigo.
- Ти говориш espanol, cachorro?
- Да. Научих го тази седмица в училище. Amigo означава „приятел“.
Аз го потупвам по гърба.
- Ти си един малък mexicano пунтатор, нали?
- Какво е „пунтатор“?
- Той ще ти го обясни утре сутринта. Време е за леглото, Бран - настоява госпожа У. - Веднага. Без повече помайване.
- Вие, деца, изберете следващия филм - казва Уестфорд и ни хвърля дистанционното. - Аз отивам да направя още пуканки. Бран, ще се кача горе да ти пожелая лека нощ, след като облечеш пижамата и си измиеш зъбите.
Госпожа У. отвежда Брандън горе, а професорът излиза с празната купа за пуканки. Аз оставам сам с Киара. Най-после.
Седя на дивана, едната ми ръка е преметната върху облегалката, а другата лежи върху коляното ми. Усещам това момиче с всяка клетка на тялото си. Тя става и отива до шкафа, чиито рафтове са пълни с няколко редици с филми - очевидно личната колекция на семейство Уестфорд. Никога досега не съм бил в къща, където има цяла колекция от филми.
- Не мога да се държа нормално с теб - проговарям аз.
Тя се извръща.
- За какво говориш? - пита смутено.
- Тази сутрин пред Майкъл ти ме помоли да се държа нормално с теб. - Поемам дълбоко дъх и й казвам това, което трябваше да й кажа след мача. - Не мога. Когато Тък ми каза, че си излизала с Майкъл, си те представих с друго момче и направо пощурях. Не искам да си с друг.
-Аз не искам да бъда с друг. Искам да съм с теб. А сега избирай филм, преди да съм казала нещо, което не желаеш да чуеш. - Тя ми махва да отида при нея. - Хайде, избирай.
- Каквото ти избереш, на мен ми е все едно какво ще гледам - казвам й, подминавайки забележката й за нещата, които не ми казва и аз не искам да чуя. Вече чух достатъчно. Тя иска да бъде с мен. Аз искам да бъда с нея. Защо да усложняваме всичко, като казваме още нещо?
Киара пуска „Уестсайдска история“ и аз се смея.
- Ти харесваш този филм?
- Да. Обичам танците. И песните.
Питам се дали тя може да се движи така добре, както поправя коли. Или дали мисли, че една междурасова двойка е обречена, защото двамата са твърде различни.
- Ти танцуваш ли?
- Малко. А ти? Имам предвид освен, хм, хоризонталното танго.
Понякога Киара ме изненадва. Винаги съм шокиран, когато зървам проблясъци от пикантно закачливия й нрав.
- Аха. В Мексико всеки уикенд ходех с аверите си на клуб. Танцувахме, срещахме се с момичета, пиехме, пушехме трева... забавлявахме се. А ето ме сега тук, на Вечерта на семейното забавление със семейство Уестфорд. Времената определено се промениха. - Не бива да употребяваш наркотици.
- А ти никога ли не правиш неща, които не бива? Хайде, Киара, признай си. Не е възможно да си толкова невинна, както всички мислят. И ти си като нас, останалите грешници. Е, ти не пушиш, не пиеш, не употребяваш наркотици. Но имаш други пороци. Всеки човек има. - Когато тя не отговаря, аз продължавам: - Разкажи ми нещо, което си направила и което ще ме шокира.
Тя се отпуска на дивана.
- Ще те шокира?
- Аха. Ще ме шокира вдън душа.
Киара присяда на колене и се навежда към мен.
- Мисля за теб, Карлос - шепне в ухото ми. - През нощта, в леглото. Мисля как те целувам, как езиците ни се преплитат един с друг, докато ръцете ти се заравят в косата ми. Когато мисля за мускулите, които потрепват върху голите ти гърди, аз докосвам моите...
- Ето ги и пуканките! - оповестява Уестфорд и влиза в стаята, понесъл две големи купи, пълни догоре с пресни пуканки. - Киара, какво правиш?
Сцената сигурно е доста живописна. Киара, приведена към мен, застанала на четири крака. Лицето й само на сантиметри от моето.
Аз преглъщам. Това, което тя се готвеше да изрече, рисува във въображението ми почти непоносима картина. Взирам се в очите на Киара, за да разбера дали ме поднася, или не, но напусто. В очите й пламти огън, но не съм сигурен дали е от страст, или от възбуда, задето се опитва да ме бие в собствената ми игра.
Аз мълча, оставяйки Киара да отговори.
Тя се отпуска на пети.
- Хъм... аз... хм... нищо особено.
Уестфорд се обръща към мен в очакване на обяснение.
- Повярвайте ми, няма да искате да узнаете - уверявам го.
- Да узнае какво? - пита госпожа У., влизайки в стаята.
Професорът ми подава купата с пуканки, докато госпожа У. се настанява в креслото си.