Аз започвам да дъвча пуканки, за да не се налага да говоря.
- Не мога да получа ясен отговор от нито един от тези двама тийнейджъри - оплаква се професорът.
Киара се намества в другия край на дивана.
- Мамо, татко, какво бихте направили, ако ни бяхте заварили да се целуваме?
36
Киара
Всъщност искам да задам хипотетичен въпрос. Нямах намерение да накарам Карлос да започне да се дави с пуканките, което той прави в момента.
- Добре ли си? - питам го, докато той кашля непрестанно.
Карлос ме гледа, сякаш съм най-откаченото момиче на земята.
- Защо, по дяволите, ги питаш за това?
- Защото искам да знам отговора.
Виждам, че родителите ми се опитват да общуват телепатично, за да измислят подходящ отговор.
- Ами... - подхваща мама. - Хъм...
- Това, което майка ти се опитва да каже - намесва се татко, - е, че и ние някога сме били тийнейджъри, затова разбираме, че експериментирането е нормална част от израстването...
- И вие знаете, че винаги трябва да уважавате себе си и своите тела - добавя мама.
Предполагам, че нарочно не отговаря на въпроса.
- Да, майко.
Татко взема дистанционното.
- Добре, сега след като изяснихме това, кой филм избрахте?
- „Уестсайдска история“ - отвръщам, леко смутена.
Ние гледаме филма, но от време на време Карлос изсум- тява презрително, когато някои сцени му се струват нелепи. На края аз плача толкова силно, че Карлос ми подава книжна кърпичка от кутията върху масичката.
- Дай една и на мен - обажда се мама, подсмърквайки. - Винаги плача, когато гледам този филм.
- Мразя края - заявявам на всички в стаята, вадя дивидито от плейъра и поставям друго.
Татко се извръща с лице към Карлос.
- Какво мога да кажа? Моите жени искат щастлив край.
Мама, чиито коси са вдигнати с шнола на главата като тийнейджърка, поглежда към татко.
- Какво лошо има в щастливия край?
- Не е реалистично - обажда се Карлос.
- В тази връзка... отивам да си легна. Уморен съм - казва татко, после въздъхва и се протяга, докато става от креслото. - Тези стари кости вече не могат да издържат след полунощ. Ще се видим утре сутринта.
- След малко ще дойда - извиква мама след него.
Всички решаваме да изгледаме още един филм. Този път е екшън, който би трябвало да се хареса на Карлос. След десет минути мама се прозява.
- Аз съм по-млада от баща ти, Киара, но също не мога да стоя дълго след полунощ.
Отивам да си легна. - Тя става, но преди да излезе, спира филма и размахва показалец към нас. - Доверие и уважение - изрича тези внимателно подбрани думи и хвърля дистанционното на Карлос, преди да изчезне.
- Майка ти определено знае как да развали настроението - изрича Карлос провлачено.
Ние продължаваме да гледаме филма и аз на няколко пъти хвърлям поглед към Карлос.
Виждам, че той е погълнат от действието, защото чертите му са отпуснати за разлика от обичайно напрегнатото му изражение.
Един път той улавя погледа ми.
- Искаш ли вода? - пита Карлос.
-Да.
Той изчезва в кухнята и се появява след няколко минути с две чаши вода с кубчета лед.
В стаята е тъмно с изключение на сребристата светлина от телевизора. Пръстите му докосват моите, когато вземам чашата от ръцете му. Не зная дали той го е почувствал, но аз не мога да пренебрегна реакцията на тялото ми от нежния допир на ръката му до моята. Не е като тази сутрин след мача, когато той го направи само за показ.
Карлос се колебае, после погледите ни се срещат. Тъмно е, ние двамата сме сами и аз не искам нищо по-силно от това, да му кажа, че жадувам да усетя ръцете му върху мен, навсякъде, макар че той вече каза, че мама му е развалила настроението.
Доверие и уважение. Аз вярвам, че Карлос няма да ме нарани физически, но не и емоционално. Припряно отмествам поглед и поднасям чашата към устните си, за да отпия от студената вода, защото в противен случай може да се изкуша да го помоля отново да ме целуне и да се заставя да забравя за последствията.
Без да говори, той намества стройното си тяло на дивана. Бедрата ни почти се докосват и докато филмът върви, аз мисля единствено за него.
Героят е приклещен в някакъв склад с красива блондинка. Той подозира, че тя може да е на страната на лошите момчета, но не може да й устои и двамата започват да се целуват.
Карлос шава неспокойно, прокашля се, после отпива глътка от водата. След това още една. И още една.
Питам се дали сцената му напомня за моята подробна фантазия за двама ни. Аз поемам дъх бавно и дълбоко, опитвайки се да се съсредоточа върху филма, а не върху това, че сега коленете ни почти се докосват.