Уестфорд отваря вратата на колата.
- Има само един начин да разберем.
Излизаме от колата, тримата сме нащрек, с наострени сетива. Колкото и да си правех майтап с Уестфорд, че днес целият е облечен в черно, той наистина изглежда много яко.
Остарял и оплешивяващ, но як пич.
- Има един стрелец на покрива и още по един отляво и отдясно - казва ни Уестфорд.
Да не би прякорът му в армията да е бил Орлово око?
Пред входа стои един тип и ни чака. На вид е малко над двайсетте, но косата му е толкова изрусена, че прилича на бяла.
- Очакваме ви - изрича той с дрезгав глас.
- Добре - отговарям, поемам нещата в свои ръце и пристъпвам пръв вътре. Ако някой започне да стреля, аз ще съм мишената, а Алекс и Уестфорд може да успеят да избягат. Белокосият тип ни претърсва за оръжие, а Уестфорд притиска сака с парите към гърдите си, сякаш му е твърде болезнено да се раздели с него. Горкият Уестфорд. Той е като в небрано лозе. - Знаете, че не искам да правите това, нали? - питам го аз.
- Не спори - скастря ме Уестфорд. - Защото това ще е само загуба на време и доникъде няма да те отведе.
Белокосият тип ни води към малък офис отстрани.
- Чакайте тук - нарежда.
И ето ни и нас, двама братя Фуентес и един бивш военен, притиснал към гърдите си сак, пълен с петдесет хилядарки - откуп за свободата ми.
Родригес влиза в помещението и сяда зад бюрото.
- И така, какво носиш, Карлос?
- Мангизи. За Девлин - отговарям аз.
Предполагам, че Главния не се е появил.
- Казаха ми, че имаш благодетел, готов да те откупи. Познаваш важни клечки, а? - Той оглежда професора.
- Нещо такова.
Родригес вдига ръка.
- Дай ми го.
Уестфорд стисва по-силно сака.
- Не. Двамата с Девлин сключихме сделка и двамата ще я доведем до край.
Родригес го измерва презрително.
- Хайде да изясним нещо, дядка. Ти нямаш думата тук. Всъщност ти трябва да ми целуваш задника или твоят може да се окаже на земята, продупчен на едно... или две
места.
- О, но аз имам думата - заявява Уестфорд. - Защото моята съпруга има писмо с инструкцията да го предаде в полицията, ако не се приберем у дома живи и здрави.
Повярвай ми, един уважаван професор няма лесно да бъде забравен. Двамата с Девлин ще ви преследват, докато ви заловят.
Уестфорд не охлабва желязната си хватка върху сака.
Ядосаният Родригес ни оставя сами. Питам се, дали когато отново се появи, просто ще ни застреля и ще вземе парите?
- Вие какво, да не мислите, че Девлин ще ни даде разписка за парите? - питам професора. - Не мисля, че ще можете да ги приспаднете от данъците или нещо подобно.
Той клати глава.
- Дори и пред лицето на смъртта ти пак остроумничиш. Никога ли не се отказваш?
- Не. Това е част от чара ми.
- Откъде знаете, че Девлин е тук? - пита Алекс.
На професора дори окото му не трепва.
- След като на покрива има стрелец и още двама наблюдават кой влиза и излиза, босът е тук. Повярвай ми.
И наистина половин час по-късно Девлин бавно влиза в склада. Очевидно нарочно ни е накарал да чакаме, за да разберем кой води играта. Девлин поглежда сака.
- Колко са вътре? - пита.
- Както се разбрахме. Петдесет хиляди.
Девлин кръстосва помещението, оглеждайки ни скептично.
- Проверих те, професор Уестфорд.
За частица от секундата Уестфорд изглежда нервен, но бързо се овладява. Не знам дали брат ми, или Девлин са забелязали, но на мен не ми убягва.
- И какво откри? - пита Уестфорд.
- Това е най-странното - отвръща Девлин. - Не много. Което ме навежда на мисълта,
че имаш връзки с разузнаването. Може да си дошъл тук просто за да ме вкараш в капан.
Не успявам да сдържа смеха си. Професорът няма връзки с разузнаването. Може би в славните си армейски дни е участвал в някакъв таен спецотряд, но сега просто е бащата на Киара и Брандън. За бога, една от радостите на професора е Вечерта на семейното забавление.
- Единствените връзки, които имам, са с Факултета по психология в университета.
- Добре. Защото, ако открия, че имаш някакви връзки с ченгетата, ти и тези хлапета ще съжалявате, че някога сме се срещали. Родригес ни каза, че съпругата ти има писмо за ченгетата като застраховка за безопасността ви. Не обичам да ме заплашват, професоре.
Отвори сака.
Уестфорд го отваря и вади парите. След като Девлин се уверява, че парите са точно и не са белязани, ми заповядва да ги взема и да му ги предам.
- Остава още една недовършена работа - казва Девлин, сочейки към мен. - Двамата с Родригес ще отидете на среща с едни много важни мои приятели. В Мексико.