Зимните сражения строй срещу строй открай време се устройват върху леда на Светин, на най-широкото място, където Малката се разделя с Голямата. Течението там бе спокойно, от нищо ненарушавано, затова и ледът оставаше здрав и надежден чак до пролетта.
„Бой искаме! Бой!…“
Почитаемите старейшини вече преминаха между готовите за сблъсък хора, като строго напомняха на присъстващите за нерушимия закон: ръкавици никой да не снема, тежест в юмруците си да не крие, по лицето и по главата да не удря, падналите да не закача. Иначе ще стане не битка в прослава на Боговете, а свада без смисъл и красота, каквато само пропаднали пияници могат да спретнат. Бойците величествено кимаха, но всеки отлично знаеше, че и тази година, също както лани и както поминалата година, и изобщо както винаги, все ще се намери някой с повечко злоба. И ще се наложи всички да го ловят, да го вразумяват и накрая, след като за посрамване му смъкнат гащите, ще го изпъдят от благородното поле да се прибира у дома по гол задник.
Вълкодав се любуваше на борците от високия бряг. Край него седяха или стояха зрителите, непризнати за бойци. Вянинът жадно гледаше надолу — ставащото върху леда силно му напомняше за дома. По същия начин Сивите песове обичаха да се забавляват с въображаеми схватки, излизайки срещу близки и далечни съседи — Борсуци, Синигери, Чучулиги. Особено напролет, в светлия ден на Раждането на света, когато растящият ден се изравнява с нощта!… Такъв сблъсък е наслада за Боговете и добро за хората. Момците с възторг следят смелите и ловки момичета, а момите си наглеждат силни и досетливи юнаци. Дядото на Вълкодав неведнъж е споменавал на малкия си внук как се срещнали с баба му на леда…
„Бой искаме! Бой!…“
Гледайки отгоре, вянинът неволно затъпка на място, закърши рамене… Рязка болка почти веднага го спря, принуди го да се свие в уютната топлина на коравия кожух от овча кожа, който му стигаше до петите. Едва-едва се съвземаше от раните си и още бе съвсем слаб. Оздравяваше бавно, днес за втори или трети път му бяха позволили да излезе от къщата. Къде си тръгнал, половин човече, за юмручна забава да мечтаеш… Почакай още малко де!
Ритуалната обща схватка винаги се започваше от юношите и девойките. За загрявка те първо се замеряха със снежни топки, после се доближаваха до една ръка разстояние. И чак след тях, нахъсани и нетърпеливи, издавайки клокочещо ръмжене, се сблъскваха и възрастните мъже и жени.
Еврих седеше до вянина и прикрил очи с длан, грееше лице под яркото зимно слънце. Не поглеждаше към забавата. По негово дълбоко убеждение, зрелището не беше достойно да му се любува образован човек. Просветените арантяни признаваха юмручните боеве само един на един, в благородна голота и с ръце, увити с кожени ремъци. Ето на какво може да се възхитиш! Всеки прочул се атлет даваше възможност на родния си град да се гордее с чедото си. Имена на такива като него, оттеглили се в зенита на славата си, биваха изсичани върху каменни плочи! А тук… да се бъхтиш не заради състезанието, не заради победа, а ей така, по суеверни подбуди, че уж помагаш на божественото небесно светило, което по никакъв начин не зависи от хорската воля… Варварска традиция. Детинска. Съплеменниците на Еврих отдавна са пораснали.
Младият граматик само едно не успяваше да проумее — защо Тилорн, пред когото сам се прекланяше, с такава неуместна радост прие поканата да се присъедини към мелето върху леда?… Вярно, старейшините не пуснаха звездния странник в мъжкия строй, не бе достатъчно ловък за това, но повериха на мъдреца да надзирава хлапетата — да не се разгорещят и да почнат да си разкървавяват нослетата. Внимателно следящият за развоя на забавата Вълкодав скоро забеляза как едно момче, обидено от улучилата го в челото снежна топка, злобно се нахвърли върху противника си. Тилорн тутакси се втурна подире му. И то не все едно квачка подир пиле, а с едно мощно движение на цялото тяло, започнало от бедрата, съвсем като истински воин! Ученият не посегна с ръка, не възкликна, не загуби и миг напразно. Изблъска силно, но меко самозабравилото се хлапе и го запрати в близката пряспа, където да се опомни…