Право на двубой

Удар не последва.

— Хайде! — изръмжа след малко нарлакът. — Довърши ме!

И сочно изруга, след като се досети, че смахнатият вянин от самото начало можеше да прави с него каквото си поиска. Защо се гавреше тогава?…

— Да-да, ще се цапам!… — изхъмка Вълкодав. — Я ме чуй с двете уши, ти, срам за рода си. Оставаш жив, за което благодари на Инори. Той много те обича, говедо, мисли те за герой. Затова се махай веднага. Назови се с друго име, мръснико, изчезни, никога не се връщай в тази страна.

Леко отмести острието и Сенгар се изправи на колене, понечи да каже нещо. Вълкодав нямаше желание да слуша нито оправдания, нито още оскърбления. Затова добави тихо, с безизразен отегчен глас:

— Млък, или ще ти отрежа езика.

Сенгар затвори рязко уста още преди да е проумял напълно заплахата. Стана и смъкна богато украсения колан с ножницата, тук ги носеха през рамо, и мълком ги хвърли на земята, понеже му бе ясно, че вянинът няма намерение да му върне оръжието. Обърна се и тръгна назад към хана. Гърбът му беше вдървен, напрегнат.

Дали не трябваше, помисли си Вълкодав, да го заведа при Инори все пак? Сега вече би го пазил наистина като зеницата на очите си. Пък и хлапето би се зарадвало…

Но дали Сенгар, гузен от греха си, би се превърнал във вярно куче? Кой ще се закълне, че няма да стане наопаки?…

Нямаше отговор.

Когато се опълчи род на род,
и тръгнат да мъстят за злите си деяния,
ще спомнят хората за онзи черен период
и внуците си ще врекат на кротост в завещания.

Щом няма чест, то нека люта стража
да е страхът — та да изчисти разума.
Затуй и обичаят наш е да се плаща
сега, до грош, без никакъв остатък!

… но пак се противи душата
и жалостта гаси наследствения гняв.
Едно е да убиваш — туй е ясно,
да възкресиш обаче не е свише дар.

Приключила е битката и отмъстено е,
но как действително и без да преиграваш,
да сложиш край на свойто минало
и древната обида да забравиш?…

Как ще живееш през ограда със съседа
и как в очите ще го гледаш?
Нима не е едва до вчера
на негов гръб празнувана пияната победа!

За да не се проточи тази нишка,
с която изтъкаваме саван за гроба,
нима не е по-лесно да простим,
да не мъстим, живеейки без злоба?…

Но непосилно е това да го докажеш
на онзи, чийто син не може веч да стане!
А другите, които живи си оставил,
ще те обесят с лико на гръкляна.

6. Прегризаният бич

Останаха за няколко нощувки в Четирите дъба. Еврих, досетливецът, намисли да посети наместника на владетеля конис.

— Ако Инори наистина е храненик от свитата на великия наследник — разсъди арантянинът, — наместникът само ще се радва да му помогне да стигне в Кондар с всички удобства!

Начинанието се увенча с пълен успех. Наместникът даже се яви с неколцина придружители в хана — лично да се увери в истинността на чутото. Вълкодав скромно застана отстрани, както подобава на слуга и телохранител, и си рече наум, че в гостилището наистина отдавна нищо интересно не се е случвало — ни грабежи, ни убийства, ни разбойнически нападения, иначе знатен велможа не би дотичал след две приказки, казани от някакъв си чуждоземен странстващ учен. Явно в Четирите дъба липсваха развлечения, щом даже и наследникът е подминал селището. Подир Последната война годишната Обиколка на границата се провеждаше по другата страна на реката.