На едно място на стария грънчар му се наложи да задърпа юздите и задълго да спре — улицата бе задръстена от шествие, прославящо Боговете-Близнаци. Не може да се каже, че в Кондар Те бяха най-почитаните. Местните нарлаки предпочитаха да се прекланят пред Свещения огън, но умният управник строго забраняваше на поданиците си да гонят чужди вери, докато привържениците им не причиняват никому зло, а ползата за града от тях е несъмнена. Ето че сега вървяха, наводнили улицата, занаятчии, просяци, рибари и търговци, които празнуваха ежемесечния Постен Ден според каноните на вярата си. Всички носеха върху дрехите си червено-зелени наметала, тържествени и спретнати. Зли езици съскаха полугласно, че уж такива разходки с пеене на химни помагали на следовниците да забравят през този ден стърженето на стомасите си, както и прегръдките на жените си.
— О! — каза Лудата Сигина и доста чевръсто за възрастта си скочи от каруцата. — Я колко хора!… Дали някой от тях не е виждал синовете ми!…
Еврих не успя да я задържи — жената подхвана полата си да не я застъпи и се устреми към подобното на река шествие.
— Не сте ли виждали децата ми? — разпитваше тя човек след човек, хващайки почтените кондарци за ръкавите и за наметалата. — Синовете ми сигурно са нейде тук!… Да сте ги срещали?…
Безумната бабичка пречеше на хората да пеят и да възнасят духа си, обръщайки помислите си към Близнаците. Едни просто издърпваха ръкави от пръстите й, други направо я бутаха. Вълкодав бързо отведе жената настрани, смутен и ядосан от поведението на богомолците. Каза й:
— Твоите синове надали са сред тези люде, почитаема. Сигурно те чакат другаде. Ела с нас.
… Сменният старшина дойде до Източните порти заедно с двама конници, които носеха върху кафтаните си везани гербове на владетеля конис. Брагел им връчи кесията със събраните данъци и такси, заедно с восъчната дъсчица, поясняваща от кого и колко е било взето. Здрависа се с командира на смяната, предаде му охраната на портите… Йара проследи с очи добрия стражник, готов да се впусне незабелязано подире му… Брагел неочаквано се озърна и го повика с пръст:
— Ей, малкия, я ела насам!
Йара нерешително се приближи, плашейки се от това, че старшината сигурно го е видял да го изпровожда чак до дома му и е сметнал проследяването за непростимо нахалство. Момчето едва се сдържа да не хукне да бяга, когато широката силна длан на мъжа легна върху мършавото му рамо.
— Малкия — попита той, — не ти ли омръзна да живееш до портата? Искаш ли да те заведа на едно място, където ще служиш и няма повече да гладуваш като бездомно кутре?
Самият Йара не говореше добре нарлакски, ала прекрасно разбираше какво му приказват. Няколко мига той гледа невярващо стражника, вцепенен и стъписан, не знаеше как да постъпи. Редно ли е да приеме нечувано щедрото предложение? Или все пак да откаже, кой знае какво може да се случи, а с улицата вече е свикнал някак…
Съмненията още го мъчеха, но Йара кимна. Той вярваше, че чудеса, макар и рядко, се случват. Сигурно веднъж на сто години. Затова — грабвай късмета с две ръце и да става каквото ще. Сирашкият и сиромашки живот поне на тази мъдрост го бе научил.
— Е, да тръгваме тогава — каза Брагел и закрачи по улицата. Стар обичай повеляваше на стражите да носят ризници и шлемове с пристегнат под брадичката ремък, така че всеки миг да са готови за бой, а и за да може всеки гражданин да види — не стоят просто така хората. Лошото бе, че шлемовете тегнеха — зиме студено, лете жежко. Затова всеки стражник, щом му дойдеше смяната, първо посягаше към ремъците под брадичката. И без това по кръчмите ги задяват, че от шлемовете рано се оплешивява. Брагел също свали шлема и го понесе като кофа. Дебелият кожен подшлемник, влажен от пот, започна да изсъхва под слънчевите лъчи. Младият старшина имаше широка крачка, Йара подтичваше редом в тръс, за да не изостане. Не изостана.
Много му се искаше, ала не посмя да попита къде го водят. Йара още не се беше превърнал в подозрително вълче, което само пакости очаква от всеки по-силен. Половината от момчетата бездомници на негово място тутакси биха се сетили за кошмарната мълва, че по този начин, с измама, търговците на роби подмамват невръстни жертви, като навярно са подкупили и някой друг стражник… Йара изобщо не помисли нещо лошо. Вървеше доверчиво след човек, когото смяташе за приятел. Старшината обеща да помогне. Значи така и ще стори.