— Само от уважение към приятелството ни, Брагел — казваше през това време Стоум. — Само заради това бих взел хлапето за помощник, обаче… честно казано, очаквах да ми доведеш нещо… по-така… не толкова… хм.
— Прав си, изглежда повече от жалък — вежливо кимаше Брагел. Излъсканата му ризница отразяваше ярката слънчева светлина и я пръскаше из задния двор на кръчмата. Йара стоеше малко встрани зад стражника, не смееше да диша силно и се боеше да помръдне да се почеше. Когато двамата мъже го погледнаха едновременно, Йара неволно се сви и даже се опита да скрие глава между раменете като костенурка…
— Я стига, Стоум, не вземаш мома за жена, та да придиряш как изглежда! — засмя се изведнъж Брагел. — Пробвай го какво може! Ако се окаже по-малко честен, отколкото ти го хвалех, винаги можеш да го изпъдиш… че и мен повече да не пускаш да вляза в кръчмата ти! — добави със сериозен тон, след като помисли малко.
Откъм кухнята се носеше мирис, за който да кажем, че подлудяваше клетия Йара, значеше нищо да не кажем. Готвачките на Стоум се славеха из цял Кондар с великолепните си рибни гозби, ненапразно дървеното чудовище красеше кръчмата му, винаги оживена и препълнена. Тъкмо на гълчавата на гостите се осланяше момчето, надявайки се, че коремчето му не курка чак толкова звучно. Само това оставаше — да го чуят! Срам!
В съседство със „Зъбатката“ се намираха много дюкяни на занаятчии. И майсторите, калфите и чираците нахлуваха по обяд и за вечеря в кръчмата, при което вътре ставаше тясно като… да, като в каче с осолена цаца. Понякога занаятчиите прескачаха да хапнат бързо на крак, след като от зори бяха отметнали поне малко работа, така че с чиста съвест да облажат езици и стомаси. Докато Брагел уговаряше съдържателя, а Йара се мъчеше да следи разговора им и в същото време да не трепери (ама че пъзльо, по-зле няма да стане! — увещаваше се сам, ала не помагаше много), на двора се появи едър младеж, който се грижеше да има ред в гостилницата. Стражникът и биячът си кимнаха доста сдържано. Като хора, които се познават, но не другаруват. Хич.
Младокът важно обиколи оградата, надникна през задната врата на кухнята, мушна се вътре и на излизане метна нещо в устата да дъвче. И не забрави да щипне млада готвачка по закръгленостите под гърба. Момичето се изкиска игриво, без да прояви недоволство. Чак тогава биячът благоволи да даде ухо за какво толкова приказват господарят му и навлекът от стражата. Сравнително бързо схвана за какво иде реч и втренчено заразглежда дрипавото момче, даже се поизпъчи, сякаш не бе и без това висок. Йара също го огледа — крадешком, притеснително, но внимателно. Все пак с този тук човек му предстоеше да дели хляб, покрив, задължения… Дано потръгне добре, пожела си сиракът. А после изведнъж съжали за мястото си връз камъка пред Източната градска порта. И ако Брагел не бе наблизо, би заотстъпвал заднешком, далеч от шумната кръчма, от намръщения стопанин и най-вече — от наперения бияч…
Младежът бе грамаден. Под кожата му сякаш не мускули, а едри морски камъни, огладени от прибоя, се търкаляха напред-назад. Като повечето свои връстници и този нарлак се навличаше с кожено елече, така че да се вижда колко е як. Стръв за влюбчиви моми и плашило за съперници. Заплетена татуировка подчертаваше изпъкналите мускули на гърдите и раменете. А на всичко отгоре не беше го домързяло да мине през дюкяна на някой плетач на ризници и, сигурно за грошове, бе взел оттам парчета от изделията на майстора. После ги е лъснал и зашил върху елечето. Според Йара, баткото изглеждаше повече от страховито.
Момчето не забеляза презрително трепналите устни на старшината.
— Добре, разбрахме се — каза най-сетне кръчмарят Стоум. И изсумтя на нарлакски към момчето: — Я иди да се измиеш! Тормар! Покажи му къде…
Тормар!… Име също толкова юначно, колкото и самият юначага…
Йара се озърна към великана като мишле от капан, а онзи небрежно му посочи ъгъла на двора, където имаше корито и кладенец. Брагел изпроводи момчето с поглед, усмихна се и си тръгна, но Йара не видя това. А Тормар лениво извади кофа вода от кладенеца и без да чака дребосъка да се съблече, го поля от глава до пети. При това върху лицето му се изписа погнуса, не толкова от мръсотията по хлапето, колкото от убеждението, че да се занимава с деца, е женска работа, недостойна за истински мъж. Йара, разбира се, не възропта, а припряно изхлузи ризата си, залепваща по телцето му, освободи се от панталонките и остана по набедрена препаска. Страшно се боеше готвачките да не го видят гол и жалък. Народът на баща му смяташе, че голотията е срамотия. Стиснал очи, Йара с усилие изтърпя още едно грубо поливане от кофата, с което къпането приключи. Струята вода го бе зашлевила по лицето, размазваше погледа му и той не видя кога биячът е сколасал да вземе отнякъде чиста суха риза. Хвърли му я с изръмжаване: