— Има, за да разберем доколко наистина се нуждаеш от осемнайсет хиляди долара…
— Това е твоят начин на мислене! — повиши тон Джордж. — Тук не става въпрос доколко се нуждая от осемнайсет бона. Става въпрос, че тези пари са мои!
Върху лицето на Греъм отново се появи опасната усмивка.
— Знаеш ли, Джорджи — процеди той. — Май най-сетне си станал истински банкер!
— Не знам за Джордж, но ние наистина се нуждаем от тези пари! — сприхаво се обади Дебра.
Брендън замръзна на мястото си. Греъм не познаваше характера му кой знае колко добре, но в едно бе абсолютно сигурен: Брендън не приема помощ от никого, под никаква форма. Беше мъж на място, независим, упорит, самостоятелен.
— Ще се справим и без тези пари! — отсече той.
— Брен! — погледна го смаяно Дебра.
— Точка по въпроса! — отсече Макоури и изгледа жена си така, сякаш искаше да я зашлеви.
Лелънд от своя страна очевидно не беше в настроение да става арбитър на семейните им недоразумения.
— Извинявай, Дебра — вдигна ръка той. — Мисля, че Греъм още не ни е съобщил за волята на Сал относно тези пари.
— Ти пък ще извиниш мен, Лелънд! — саркастично проточи Джордж. — Но в случая волята на Сал няма никакво значение! След като няма завещание, Греъм е свободен да прави каквото иска със своята третина, но ние с Дебра ще си получим нашите! Такъв е законът и той прекрасно го знае!
Навън слънцето се скри зад хоризонта, небето бързо започна да потъмнява. Търпението на Греъм — по принцип не особено силно — започна да се изчерпва. Беше абсолютно убеден, че парите на баща им няма да променят с нищо живота на Джордж. Този на Дебра — може би, но за съвсем кратко време.
Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. Ето го скъпото му семейство, в пълен състав. Единствените му близки след смъртта на Сал. Към нито един от които не изпитваше абсолютно никакви чувства.
Как се стигна дотук? — запита се той. Защо животът на това семейство бе поел в толкова грешна посока?
Може би винаги сме били безнадежден случай, каза си той. Противоречията ни са толкова дълбоки, защото са структурни, фундаментални…
Сал и Хелън бяха в конфликт откакто се помнеше. Беше твърде млад, когато за пръв път забеляза това, нямаше разумно обяснение за причините. Но дори и тогава му направи впечатление различния начин, по който майка му и баща му подхождаха към нещата, по който се опитваха да решат проблемите. Те просто бяха различни — като характер, като природа.
Сал е италианец от второ поколение, израснал с матерния си език. Обича да работи с ръцете си: да рисува, да човърка нещо, да лови риба. Обича шумните компании, с много пиене и мръсни вицове. Обича да свири на акордеон. Мургав красавец с крива усмивка, от фигурата му се излъчва физическа самоувереност. Постоянно прегръща приятелите си, целува жена си на публични места, а нерядко и я пощипва по задника.
Сал е надарен спортист, на него се е метнал и Греъм. Веднага след колежа бе получил и приел предложението на „Балтимор Ориълс“ да играе професионален бейзбол, гарнирано с чек за 35,000 долара. И подобно на сина си и повечето надарени младежи от онова време, така и не успява да стигне върха. Но все пак, по настояване на Хелън, той бе запазил чека на първия си отбор и с парите по-късно купува лодката.
Хелън расте в коренно различна културна среда. Родителите ѝ Ричард и Елизабет (а не Дик и Бетси) Реслър са известни бижутери. Хелън получава началното си образование в Таун Скул — най-престижното частно училище в града, расте сред посещения на най-добрите ресторанти, опера, театър, симфонични концерти, музеи. Тя е изключителна ездачка (в британски стил), готви много добре.
До навършване на осемнайсет години е ходила пет пъти в Европа и два пъти в Далечния изток, винаги с родителите си. В колежа се запознава с Лелънд Тейлър, който получава пълното одобрение на родителите ѝ. Все пак надделява мнението, че двамата млади имат време и могат да поотложат официалния годеж.
Ричард и Елизабет са потресени от желанието на дъщеря си да постъпи в колежа Лоун Маунтън — едно частно учебно заведение, което неофициално се приема като женски филиал на Щатския университет на Сан Франциско. Те предпочитат женските учебни заведения на Източните щати — особено Васар и Смит, както по причини от културно естество, така и в името на сигурността. Лоун Маунтън се управлява от религиозен орден, зад който, както подозира семейство Реслър, се крият вездесъщите йезуити…
Освен това католиците са една доста по-буйна и невъзпитана общност от тази, в която е израснала Хелън.