Предимството на Лоун Маунтън от друга страна, е неговата близост. Достопочтените родители ще имат възможност да държат под око любимата си дъщеря, да я предпазват от арогантните младежи, повечето от тях с работнически произход, които учат във Военното училище оттатък улицата.
И, естествено, Хелън се влюбва точно в един от тях.
Това става през 1965 година. Хелън е първи курс, Сал завършва след една година във Виетнам. За нея той е всичко, което означава „зрял“ мъж. Тя е на осемнайсет, а той — на двайсет и пет.
Да се каже, че Ричард и Елизабет са недоволни от този развой на събитията, би означавало да се допусне значителна фактологическа грешка. Когато в края на семестъра Хелън забременява — това става дори преди двамата със Сал официално да обявят годежа си, родителите сериозно обсъждат възможността за аборт.
Но Хелън и Сал са далеч от подобни мисли. Те се обичат, те възнамеряват да се оженят и да създадат семейство. Хелън бяга с рибаря, семейство Реслър престава да се интересува от нея.
Раждането на Греъм поставя начало на бавното затопляне в отношенията между млади и стари. Неговото име, както и имената на Джордж и Дебра, не се връзва напълно с италианските корени на Сал. Греъм се е казвал бащата на Ричард, а Хелън убеждава Сал да го предложат на родителите ѝ като пръв жест на помирение. Той се съгласява с видимо неудоволствие и се оказва прав — помирението никога не обхваща и него.
Така се поставя началото на дълга серия от дребни подкупи. Елизабет купува на децата хубави дрешки, носи им ги през деня, когато няма да се налага да вижда баща им.
Дрехи, обувки, коледни подаръци, велосипеди. После се ражда желанието на Ричард и Елизабет децата да растат в добър квартал, с подходящи приятелчета. Те не се опитват да настройват дъщеря си срещу мъжа ѝ. Не, нищо подобно. Сал трябва да свикне със Сийклиф. Те ще направят първоначалната вноска за една хубава къща, Сал и Хелън ще се грижат за по-нататъшното изплащане. Това не е заем, не е проява на благотворителност. Това е подялба на собственост, двете семейства стават делови партньори.
Сал трудно понася всичко това, но не може да вини Хелън, че държи на родителите си. Оставя нещата в този вид, приема ги като компромис. Проявява здрав разум, държи се примирително.
И бърка.
Когато Греъм вече е достатъчно голям, за да разбира, той бързо открива разликата между родителите си. Шест дни в седмицата Сал излиза на риболов със „Заслужена награда“ още преди разсъмване. В неделя играе на топка с Греъм и Джордж, но само ако времето е хубаво. Ако вали, той се затваря в гаража, за да рисува и пие.
Междувременно Хелън възстановява добрите връзки с родителите си, вижда ги все по-често. Дрехите и останалите подаръци се превръщат в начин на живот. Често излиза с майка си и двете обядват навън. На тези обеди понякога присъства някоя приятелка на Хелън от детинство — винаги модерна млада жена, омъжена за лекар, адвокат или финансист. Неусетно се появява и Лелънд Тейлър, който в началото само казва здрасти и проявява интерес към децата ѝ.
Сал упорито отказва да приема пари от семейство Реслър, но натискът не отслабва. Отчаяно търси начин да стъпи на краката си, но времената са трудни. Беден, но горд, той едва свързва двата края, но все пак успява да погасява месечните вноски по имението.
Основите на брака започват да се рушат, когато Греъм е на тринайсет. Две години по-късно бракът рухва напълно и въпреки всичко внезапно. От гледна точка на Греъм всичко става много просто — един ден Сал не отива на работа, на другия вече е вън от живота им. Напълно отрязан, сякаш е умрял…
Хелън се омъжва за втори път след по-малко от година. Лелънд Тейлър се премества да живее при тях, просто за да спести на децата травмиращите промени.
Може би гените на фамилиите Реслър и Русо са безнадеждно несъвместими, признава пред себе си Греъм. Пропастта между тях е прекалено дълбока. Той самият е стопроцентов Русо, истински син на Сал. Докато Дебра и Джордж са деца на Хелън…
Греъм ядосано отмести чашата с кафе, от гърдите му излетя тежка въздишка.
— Нека свалим картите на масата! — рече той. — На някого тук да му пука, че Сал Русо умря? Че в петък се спомина баща ви? На някого това да е направило впечатление?
Срещу него устната на Дебра леко потрепна, в дъното на масата се размърда фигурата на Джордж.
— О, я стига! — рече той. — Нима не личи, че сърцата ни са разбити? Той беше страхотен баща, винаги наблизо, винаги готов да помогне!