— Млъкни, Джордж! — сряза го Дебра. — Не говори така!
— Защо? — повиши тон най-малкият брат. — Защо, по дяволите? — Скочи на крака, столът му отлетя назад, очите му гневно проблеснаха по посока на Греъм: — Искаш да ни е мъчно, защото е умрял, а? Аз пък ще ти го кажа направо: чувствам се добре! Чувствам се облекчен. Имаш ли представа на какъв ад този човек подложи през последните няколко месеца собствената ти майка?
— Не, нищо не знам…
Лелънд прояви по-голяма твърдост от Хелън, юмрукът му решително се стовари върху масата.
— Сега не е времето да говорим за това, Джордж! Минало свършено! Болката е забравена.
— За какво става въпрос?
Лицето на Джордж се наля с кръв, очите му гледаха лошо.
— Сигурно пък много те интересува!
— Може и да ме интересува, стига да ми кажеш.
— Татко идваше тук и заплашваше мама!
— Не вярвам. Това не е истина…
— Джордж! — отново се обади Лелънд.
Но младежът вече не можеше да спре.
— Въобразяваш си, че някой ти вярва за този предсмъртен разговор с него, нали, Греъм? Въобразяваш си, че не разбираме за какво става въпрос?
Лелънд почука по масата, в гласа му прозвуча отчаяние:
— Сине, моля те!
Но Джордж вече пристъпваше към Греъм, който също стана от стола си.
— Ти, както и всички останали тук, прекрасно знаеше, че той беше лош баща, лош съпруг и лош човек! Той ни напусна, Греъм! Напусна всички ни, ако случайно си забравил това… После става така, че ти разбираш за парите му. Отдавна си наясно, че не можеш да разчиташ на Лелънд, особено след като провали юридическата си кариера. И затова си помисли, че можеш да изстискаш малко пари от стария Сал. Нали така беше, Греъм?
Беше на метър от брат си, лицето му стана още по-тъмно от притока на кръв. После изведнъж се нахвърли върху него, започна да го блъска и рита, от устата му захвърча слюнка.
— Кажи, че не е така, несретник такъв! Кажи го, ако смееш!…
Греъм разтвори крака и силно го блъсна. Джордж се спъна в стола зад себе си и падна по гръб. Останалите наскачаха и се развикаха, но никой не направи опит да се приближи. В следващата секунда Джордж отново беше на крака.
Греъм се отдръпна крачка назад. Гърдите му бурно се повдигаха и отпущаха, очите му пробягаха по лицата на присъстващите. Това бяха неговите близки, неговото семейство. Усети как в очите му набъбват сълзи, заобиколи масата, почти изблъсквайки майка си и втория си баща. После се спусна по стъпалата и изчезна навън.
Отборът на „Блейзърс“ се беше подредил до централната линия. Последна в редицата беше Сара Евънс, все още задъхана от последния спринт.
— Добър мач! — повтаряше тя, докато съперничките от „Уомбатс“ се изреждаха да поздравяват победителите с приятелско пляскане длан в длан. Получаваше същия отговор и от тях. Това беше ритуал, спортсменски ритуал. И двата отбора бяха вложили всичко от себе си в този мач, но в крайна сметка това е игра, нищо повече. Поздравяваш съперника и се прибираш у дома…
Скупчиха се около резервната скамейка, която се намираше на два-три метра от игрището, непосредствено до ниска ограда. Трябваше да приберат бухалките и екипите си, за да отворят място на следващите. Сара възбудено обсъждаше ключовите моменти в мача с част от съотборничките си, после изведнъж млъкна и се втренчи в Греъм Русо. Той стоеше зад оградата, облечен в тениска „Биг дог“, на главата му имаше шапка на „Джайънтс“, а очите му бяха заковани в нея.
Грабна сака си (служебният пистолет беше вътре), заобиколи оградата и се насочи към него.
— Помислих, че това сте вие — приятелски се усмихна той. — Всъщност, бях сигурен, че сте вие…
— Следите ли ме?
— Не — изненадано я погледна той.
— Тогава как разбрахте, че съм тук?
Много ѝ се искаше сърцето ѝ да успокои ритъма си. Буквално виждаше как тънката фланелка потрепва на гърдите ѝ.
— Нямах представа, че сте тук — отвърна той. — Взех си един хамбургер и дойдох да погледам… Имах нужда да се поразтоваря…
— Това мога да го повярвам.
— Може би знаете, че цял ден бях затворен — отново се усмихна той. — Вечерта е много приятна и реших да се поразходя… Ей там на пейката съм оставил няколко опаковки бира. Ако искате, елате да изпием по глътка и да погледаме следващия мач…
— Не мога — поклати глава тя. — Не мисля, че е удобно да ни виждат заедно. Ако случайно си мислите, че сте ме стреснал, трябва да ви разочаровам. Идеята да дебнете ченгета не е добра. Мога да ви тикна в затвора толкова бързо, че изобщо да не си спомняте за тази кратка отпуска. Надявам се, че ме чухте добре.