— Така казваше и баща ми.
— И вие ли сте на това мнение?
— Разбира се.
— Аз също.
— Е, тогава наздраве — рече Греъм, измъкна нова кутийка изпод седалката и я отвори. — Значи имаме и нещо общо… Искате ли още една бира?
Почти беше приключила с първата. Рядко пиеше, по тази причина вече усещаше леко затопляне, въпреки минималното количество алкохол, което беше поела.
— По-добре да се въздържа — отказа тя. — Трябва да вървя, защото утре ще ставам рано…
— Това го помня — усмихна се той.
Тя се поколеба, изненадана от факта, че никак не ѝ се тръгва.
— Благодаря за бирата.
Гласът му я спря, когато беше изминала два-три метра.
— Сержант Евънс?
Обърна се.
— Как е малкото ви име?
Лицето ѝ потъмня, после бързо се разведри. Присмя се вътрешно на себе си, тръсна глава и срещна очите му:
— Сара.
— Сара… — повтори той, а усмивката на лицето му беше съвсем истинска. И сладка. — Харесвам това име…
Влезе в колата си, погледна се в огледалцето. Чувстваше се абсурдно доволна от себе си. От какво? Греъм Русо харесвал името ѝ… Голяма работа!
Топлината се разпространи по цялото ѝ тяло. От алкохола е, рече си Сара. Трябва да карам внимателно.
Втора част
Осма глава
Големите реки сигурно се образуват от малки поточета, но механизмът на лавините е друг. При тях една снежинка се залепва за друга, образува се снежна маса, която постепенно нараства. Бавно, незабележимо, необратимо. В крайна сметка снежната маса се раздвижва и тръгва на път, неспособна да издържи собствената си тежест. Да, лавините не се образуват, те се случват. Съпротивата на планинския склон изведнъж рухва, снежната маса се понася по него, помитайки всичко по пътя си, променяйки коренно релефа на планината, подчинявайки я на волята си…
Лавината се откъсна в четвъртък, в два часа сутринта — по-малко от осем часа след освобождаването на Греъм Русо. Мощна и неудържима, тя погреба под себе си всички други проблеми от политическата карта на Сан Франциско. В споменатия час слезе от машините сутрешния брой на „Сан Франциско Кроникъл“, чиято водеща новина, изписана с тлъсти букви, гласеше: ГРАДЪТ В ПЛЕН НА ДЕБАТИ ОТНОСНО УБИЙСТВОТО ОТ СЪСТРАДАНИЕ, ЩАТСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ПОДЛОЖЕНА НА СИЛЕН НАТИСК. В дългата уводна статия само се маркираха множеството фронтове, на които едновременно бяха избухнали тежки сражения.
Кметът се обяви в подкрепа на областния прокурор. Сан Франциско винаги е бил в челните редици на борците за граждански права, град на обществената съвест. Шарън Прат е постъпила правилно. Хората не бива да бъдат принуждавани да живеят, разкъсвани от непоносима болка. Какъв живот е това? Всеки трябва да има правото да избере смъртта пред непоносимите страдания. А онзи, който му помага, не бива да бъде квалифициран като убиец, а по-скоро като герой.
Шефът на градската полиция Дан Ригби беше бесен. За него всичко това беше поредното предателство на главната прокурорка по отношение на полицията, която имаше тежката задача да осигурява сигурността в огромния град. Арестувайки заподозрян в убийство индивид, неговите подчинени бяха действали абсолютно в рамките на закона. Всички улики сочеха, че смъртта на Сал Русо е настъпила в резултат на убийство с цел грабеж.
Но дори да става въпрос за асистирано самоубийство, „областният прокурор е избран на поста си не за да създава нови закони, а да прилага съществуващите. Изтръпвам като си помисля колко още убийства могат да бъдат декриминализирани от госпожица Прат!“
Главният прокурор на щата Дийн Пауъл се намираше в процес на запознаване с делото и отказваше да изрази мнение. Сътрудникът му Арт Драйсдейл (бивш служител в областната прокуратура, уволнен от Прат) даде кратко изявление за печата, според което „главната прокуратура недвусмислено подчертава своята отговорност за строгото прилагане на законите и няма никакво намерение да оставя убийците ненаказани“.
На спешното заседание на Надзорния съвет в сряда вечерта бе решено, с девет гласа „за“ и два „против“, че Сан Франциско трябва да се превърне в рай за хората, доброволно избрали смъртта. Според членовете на Съвета тази страна се нуждае от един действително хуманен град, който да предложи изход на всички безнадеждно болни и страдащи нейни граждани.
Католиците и протестантите побързаха да стегнат редиците си за решителен бой. Архиепископ Джеймс Флеърти категорично подчерта общоизвестната позиция на католическата църква срещу всички форми на евтаназия. Бог прибира чадата си, когато им дойде времето. Самият Исус се е подложил на неописуеми страдания, подчерта Флеърти. И го е сторил, за да даде пример на цялото човечество, да напомни на хората, че страданието е част от живота. Страданието има смисъл, защото укрепва духа. Особено когато е в името на Бога…