В края на изявлението си архиепископът не пропусна да подложи на критика и думите на кмета за „качеството на живота“. Сам по себе си животът е нещо свято — обяви той. — А неговото качество е високо, когато го принасяме в служба на Бога, а не в търсене на земни благини.
Достопочтеният Сесил Дънсмур побърза да подкрепи становището на Флеърти. Това стана на разсъмване, от амвона на катедралата „Грейс“, под надвисналите транспаранти за борба срещу СПИН, над огромната мозайка на пода, изписана с призиви на същата тематика.
— Всеки, който отказва да признае добродетелността на страданията, трябва да отдели част от времето си на нашата организация за борба срещу СПИН. Тук той ще открие топли грижи, истинска любов и саможертва, истинско благородство пред лицето на смъртта. Но краят на страданията е в Божиите ръце, а тяхното облекчение — истинският смисъл на християнската религия.
Полицията бе принудена да се намеси, за да прекрати ръкопашната схватка между участниците в един протестен митинг, организиран пред залата „Елкс“ в Потреро Хайтс от Лигата за забрана на абортите. Разделени на две възбудени до крайност групи, хората се сбиха по въпроса за морала на милосърдното убийство.
Барбара Бранд беше привлекателна жена, наближаваща четирийсетте. Изкарваше си хляба от лобиране в района на Сакраменто. Беше председателка на дружеството „Хемлок“, което пропагандираше идеята за легализиране правото на доброволна смърт. Зърнала снимката на Греъм Русо на първа страница на „Сакраменто Бий“ — млад и красив като кинозвезда, тя веднага разбра, че точно този човек трябва да бъде изобразен на плаката за набиране на нови фондове.
Откри номера му в указателя и остана доста изненадана, когато насреща вдигнаха още при второто позвъняване.
— Нямам интерес да говоря за това — каза Русо, след като учтиво я изслуша. — Аз съм адвокат и не искам да изгубя лиценза си. Вече имах достатъчно неприятности със закона.
— Но вие сте сторил точно това, което трябва — настоя Барбара.
— Изобщо не знаете какво съм сторил.
— Знам — рече тя. — Знам го съвсем точно и съм на ваша страна.
Но и това не помогна. Греъм Русо не пожела да отстъпи. Барбара остави слушалката и се замисли. Разполагаше с достатъчно информация. Признае ли, че е помогнал на баща си да умре, кариерата му на адвокат щеше да приключи още преди да е започнала.
Но той беше сторил каквото трябва. Беше проявил гражданско неподчинение. Сега някой трябва да му вдъхне кураж, за да го признае публично. Барбара беше убедена, че този някой е именно тя…
Местната обществена телевизия взе решението да промени сутрешната си програма след доста колебания. Програмният директор отмени шоуто „Четвъртък сутрин“ и на негово място пусна материалът със заглавие „Просто ме оставете да умра“, който по-късно спечели Хуманитарната награда за телевизионен репортаж, плюс „Еми“ за най-добър документален филм, излъчен по локален канал. Монтажът бе напрегнат, в материала трябваше да влязат кадри от стотици видеозаписи, правени в различни болници и санаториуми, документирали страданията на болни от СПИН, жертви на рака и други неизлечими болести — мъже и жени, млади и стари, с различен цвят на кожата и от различни вероизповедания. Всички достатъчно с ума си, за да пожелаят смъртта…
— Аз съм Ханк Трейвърс от новините на телевизионен канал „Бей Ериа“. Намирам се пред сградата на Главната прокуратура в Сан Франциско и разговарям със заместник главния прокурор Гил Соума. Господин Соума, можете ли да кажете дали щатската прокуратура ще повдигне обвинения срещу Греъм Русо?
Соума се оказа от словоохотливите.
— Разбира се, ние трябва да разгледаме обстоятелствата по делото с изключително внимание — започна с готовност той. — Но по принцип искам да изтъкна, че както законът, така и главна прокуратура, третират отнемането на човешки живот като престъпление.
От предизвикателния блясък в очите на заместник главния прокурор беше ясно, че той иска главата на Русо.
Ханк Трейвърс моментално усети това.
— Вярно ли е, че сте били колеги с господин Русо? — попита той.
Камерата се дръпна назад, ъгълът се разшири. Соума беше типичен представител на войнстващ млад адвокат. Лекият ветрец развяваше вратовръзката и рошеше косата му. Но той не обръщаше внимание на това, погълнат изцяло от въпроса на Ханк.