— Преди време аз и Греъм Русо бяхме съдебни писари в офиса на федералния съдия Харолд Дрейпър. Повече от това не мога да ви кажа…
Камерата се приближи за едър план, гласът на Ханк прозвуча някъде отстрани:
— Но вие сте познавали Греъм Русо в по-различна светлина, нали? Имал сте представа какво се крие зад благопристойната фасада, вероятно по тази причина допускате, че човек като него би убил баща си за петдесет хиляди долара…
— Без коментар.
Тревис опита за последен път:
— Как мислите, що за човек е той? Способен ли е на подобно престъпление?
Соума запази самообладание.
— Анализираме доказателствата и това е всичко, което мога да кажа засега.
Но начинът, по който кимаше и гледаше в камерата, недвусмислено показваше отношението му: заместник главният прокурор Соума ненавижда Греъм Русо и с удоволствие би го тикнал зад решетките, стига да може…
Девета глава
Глицки привика Евънс и Лание в един от кабинетите на нравствената полиция, който се намираше на същия етаж. Беше помолил да му го отстъпят за няколко минути, просто защото тук имаше врата и тази врата се затваряше. За разлика от неговата будка, лишена от подобни луксове… Искаше да обсъдят на спокойствие следствието за смъртта на Сал Русо, което изведнъж се бе превърнало в сложна и деликатна тема.
Изложи плана си сбито, с точни думи, детективите слушаха внимателно. В края на първата му част Евънс изведнъж вдигна ръка и това предизвика неволната му усмивка.
— Не сме в училище, Сара — рече. — Говори спокойно.
— Имам само един въпрос — кимна тя и скръсти ръце на гърдите си. — Какво трябва да направим, за да не се повтори историята с освобождаването му?
Глицки кимна, въпросът наистина заслужаваше внимание.
— Не много — призна след кратка пауза той. — Същите процедури, но този път трябва да се действа още по-прецизно…
Марсел Лание имаше достатъчно опит, за да схване веднага за какво става въпрос. Седнал в един удобен стол, той се извърна към партньорката си:
— Всички свалят гарда, Сара. Убедени, че обвинения няма да бъдат повдигнати, свидетелите вече не мислят, че показанията ще имат решаващо значение и започват да говорят. Хората се отварят, но следствието си продължава. Това иска да каже Ейб…
— Точно така — кимна Глицки.
— И Русо все още е заподозрян, така ли? — След снощи тази мисъл я накара да се намръщи.
— Най-добрият и единственият — отсече Лание, очевидно готов да потегли. Глицки им предаде посланието, сега е време за работа. Но Сара продължаваше да седи със скръстени пред гърдите ръце.
— Нещо не е наред? — изгледа я Глицки.
— Ами, не — въздъхна тя, поклати глава и добави: — Всъщност, да… Мисля, че той не го е направил, а ние сме на грешен път…
Лание се приготви да избухне, но Глицки го спря с вдигната ръка, седна на ръба на бюрото и каза:
— Слушам те.
— Не знам — въздъхна тя. — Не съм сигурна…
— Какво се е променило от вчера насам?
— Две неща — колебливо отвърна Сара, после тръсна глава: — Разговарях с него!
— Кога?
Тя им разказа за срещата с Греъм на игрището за софтбол, пропускайки единствено личните си реакции.
— Сам дойде при мен… — Това не беше съвсем вярно, но достатъчно близо до истината. Срещнала погледа му откъм трибуната, тя бе изпитала чувството, че той ще влезе в контакт с нея. — Мисля, че ако е убил баща си, едва ли щеше да постъпи така…
— Точно така щеше да постъпи! — поклати глава Лание. Това беше негова територия. През годините се бе сблъсквал поне със стотина убийци, беше убеден, че познава тяхната психология, че нищо от репертоара им не може да го изненада. — Задници като него непрекъснато се опитват да ни пробутват гадните си номера! Пускаме го от затвора и той си въобразява, че вече е недосегаем. Започва да човърка, иска да научи какво знаем. Работи те, Сара! Иска да се вмъкне под кожата ти!
— Не беше така — промълви с недоверие тя.
— А как беше? — попита Глицки.
— Не се опитваше да ме работи, дори не помня дали спомена нещо за причините, довели до арестуването му…
— Бас държа, че все пак е успял да го вмъкне в разговора! — наведе се напред Лание. — По един или по друг начин го е сторил…
— Каза, че не е извършил престъпление и това беше всичко — сви рамене Сара. — Каза го така, сякаш тази мисъл му беше хрумнала току-що…