Лание познаваше и тоя номер.
— Аха — изръмжа той. — Завоалираният подход… Споменава за престъплението си между другото, въпреки че току-що са го освободили от ареста. — На всяка цена държеше партньорката му да разбере, че такива не му минават. — Ако ти си прекарала един ден в затвора и срещнеш човека, който те е тикнал там, каква друга мисъл може да се върти в главата ти? Няма ли да поискаш да говориш именно за този инцидент?
— Мисля, че тя разбира за какво става въпрос, Марсел — обади се Глицки и любопитно погледна младата жена: — Каза две неща… Какво е второто?
Очите ѝ бавно огледаха лицата на двамата мъже.
— Цяла нощ мисля за това, отново изчетох делото, от начало до край… Според мен ние нямаме достатъчно основания, за да го тикнем в затвора.
Глицки кимна. В това заключение също имаше логика.
— Именно по тази причина Драйсдейл настоява следствието да продължи — рече той. — За официално обвинение ще му трябват повече улики.
— Нима искаш да кажеш, че сме го арестували неправомерно?
— Хей, чакайте малко! — намеси се нервно Лание, който очевидно не можеше да приеме подобен развой на разговора: — Забравяте, че тоя тип вече си беше наел адвокат!
— Това не е престъпление — възрази Глицки.
— Разбира се, но все пак… — В главата на Лание се въртяха обичайните за всяко ченге мисли: невинните хора (ако изобщо има такива) се сещат за адвокатите си едва когато срещу тях е отправено официално обвинение, когато разберат, че наистина са в беда. — Нека не забравяме с кого имаме работа — продължи той. — Един безработен хлапак, който си живее като милионер и търси лесни начини да поддържа този начин на живот!
— Значи става въпрос за пари и нищо повече, така ли?
— Абсолютно. Той разполага с цифровата комбинация от сейфа и това е достатъчно.
— Тогава защо не е прибрал в джоба си ключа от банковата касета? Никога нямаше да го открием, нали?
— По този въпрос се предавам — вдигна ръце Лание. — Може би се е опасявал, че ще го видим. Може би е мислил, че няма да сме толкова прецизни. Никога не съм твърдял, че тоя тип е професионалист. Може би е бил просто нервен…
— Ако нещата са опирали единствено до парите, той щеше да се погрижи да ги скрие — поклати глава Сара. — Начини за това колкото щеш… По тази причина допускам, че може би наистина не го е направил…
Все старата история: убиецът изгаря от желание да сподели с някого за своето престъпление. В това винаги има известна логика.
— Искал е да открием ключа. Наречи го един вид признание…
— Не би изпитал вътрешната необходимост от признание — отново възрази Сара. — Особено ако го е извършил от състрадание, с чувството, че постъпва правилно…
— Не е така — поклати глава Лание. — Тук не става въпрос за асистирано самоубийство, а за чисто убийство. Забравяш отока зад ухото…
— За който Страут твърди, че може да е получен часове преди смъртта…
— Не, не! Нашето момче хладнокръвно го е фраснало изотзад с бутилката уиски, после му е напълнило вените с морфин, опразнило е сейфа и се е измъкнало на пръсти между карамфилите…
— Добре де, но ако Сал е бил фраснат по главата и е лежал в несвяст, и ако Греъм всеки ден му е инжектирал морфин, как ще обясниш травмираната област около мястото, на което е била направена инжекцията? Защо там нямаше една малка, чиста дупчица и толкоз?
— Не знам. Може би се е уплашил. Бързал е. Може би е имало земетресение, иглата се е счупила, не е успял да напипа вената… На моя доктор непрекъснато му се случват подобни неща…
Глицки реши, че е време да сложи край на този спор.
— Окей, достатъчно — рече той. — Всичко това вече няма значение. Според мен вчера сте имали достатъчно основания да арестувате Русо. Ако продължавате да търсите, положително ще откриете още. Имате разрешение да търсите, толкоз. Направете го така, че да задоволите изискванията на главния прокурор, в случай че поиска пак да го арестува. Междувременно, ако уликите ни насочат към някой друг, ние ще ги следваме. Сара, имаш ли предвид някой друг, който би могъл да е замесен в това?
Тя поклати глава, после побърза да добави:
— Нека не забравяме и вероятността Сал все пак да се е самоубил. Аутопсията не изключва тази възможност, нали?
— Така е — кимна Глицки и стана на крака. Заседанието беше свършило. — Именно това е причината, поради която Господ Бог е измислил правораздавателната система. — Разпери ръце, сякаш да ги благослови, и добави: — Която, за щастие, никога не греши!
— Поне лятото си е лято, нали? — промърмори Лание. Якето му бе закопчано догоре, чак до шията. Сара крачеше до него с ръце в джобовете, присвила очи срещу вятъра.