Все още беше рано за окончателни заключения, но от това, което видя стана ясно, че Греъм Русо не е ходил в банката от петък, когато бе починал баща му, до сряда сутринта, когато го арестуваха… Ако съдебните заседатели бъдат убедени в това, само една крачка ще ги дели от заключението, че Греъм не е убил баща си с цел грабеж… Защото парите и бейзболните картички са били на негово разположение още преди смъртта на Сал.
Интересът му се пробуди само веднъж през тези пет досадни часа и това стана, когато на екрана се появиха фигурите на Лание и Евънс, пристигнали за проверка на касетата…
Глицки и помощник главният прокурор Арт Драйсдейл влязоха в малката канцелария зад моргата и се настаниха пред бюрото на главния патолог на Сан Франциско доктор Джон Страут. Колекцията на Страут от различни инструменти, използвани за мъчения и убийство, беше подредена в множество шкафове с остъклени витрини, които придаваха на обстановката нещо злокобно и мрачно. Тук имаше всичко — от средновековните клещи за изтръгване на нокти и менгемета за стягане на главата, до модерните пистолети и ножове с пружини. Посетителите му бяха редки и обикновено прогонваха обзелото ги притеснение с пресилени шеги. Но днес тримата мъже около бюрото бяха съвсем сериозни. Познаваха се добре, бяха участвали в разследването на стотици убийства, всеки от тях със своята роля и своите цели…
Ченгето Глицки и прокурорът Драйсдейл се смятаха за верни съюзници, защото заедно откриваха и тълкуваха уликите, заедно се стремяха да докажат, че определен индивид е извършил престъпление. Работата им беше различна, но целта — обща.
Страут от друга страна ревниво пазеше своята обективност и независимост. Той беше учен. Ако неговите изследвания потвърждават подозренията на Глицки и Драйсдейл (което често се случваше) — добре. Но той стигаше до своите заключения без хъс, без предварително определено мнение. Никога не се бе чувствал служител на закона или придатък към съдебната система. Целта на неговата работа беше проста и ясна — да определя причините за смъртта. В тази работа нямаха място нито предположенията и догадките, нито политиката. Когато не беше сигурен в заключенията си, той изрично подчертаваше това. И обратното…
В този момент, седнал зад бюрото си, той чувстваше как нормалното му състояние на южняшко спокойствие бързо отлита. Драйсдейл бе решил, че трябва да получи подкрепата му относно смъртта на Сал Русо, която по негово мнение бе настъпила в резултат на убийство. Беше довел със себе си и Глицки, вероятно за морална подкрепа.
— Няма да стане, Арт — поклати глава докторът. — Бих могъл да променя мнението си само ако към това ме тласкат нови, неизвестни до този момент улики. И честно ще ти кажа, че се чувствам обиден от настояванията ти.
Но Драйсдейл мислеше единствено за своята игра. Шефът му — главният прокурор Дийн Пауъл, съвсем недвусмислено му намекна какво очаква да получи, а Драйсдейл бе готов да мине през кръв и огън, но да му го достави. А обидата на Страут ще мине и замине, след време всичко ще бъде наред.
— Ти вече го нарече убийство, Джон — подхвърли той.
— Не е вярно, Арт — вдигна ръка Страут. — Нарекох го самоубийство, което граничи с убийство. Има разлика, нали? Преведено на нормален език това означава, че не съм сигурен дали Русо не се е самоубил…
— Господин Пауъл е на мнение, че това е твърде завоалирана фраза.
Страут свали очилата си с телени рамки и поклати глава:
— Много добре. Господин Пауъл има право да си наеме друг патолог, да поиска друго мнение. Моето вече го знае и аз не виждам причини да го променям.
Глицки реши, че е време да се намеси.
— Джон, ти прекрасно знаеш, че Арт не е искал да те обиди — започна той. — Иска да разбере дали някой пункт на твоето заключение би могъл да претърпи промяна и това е всичко. Окей, приемаме хипотезата, че може би става въпрос за самоубийство, но…
— Много ти благодаря, лейтенант — саркастично подхвърли Страут.
— … но нима нищичко в нея не предизвиква твоите съмнения? — довърши Глицки без да обръща внимание на забележката. — Нима няма някаква неяснота, която да ти навява мисълта за убийство?
— Отокът, например — добави Драйсдейл, който си беше направил труда да изчете заключението от аутопсията от начало до край. Дългогодишният му опит недвусмислено сочеше, че става въпрос за убийство. Някой беше треснал Сал с нещо тежко, за да може на спокойствие да му инжектира смъртоносната доза морфин. Просто и ясно.