Но Чероне бе убеден, че интимната страна от живота на този човек е още по-интригуваща. Вече бе успял да се добере до неофициалните, но упорити слухове, според които Гил Соума иска главата на Греъм на тепсия. Бивш колега на младежа във Федералния съд, щатският прокурор го смяташе не само за убиец, но и за предател, който трябва да бъде натикан в миша дупка.
Другата страна на тази история показваше един надарен и чувствителен човек, който успява да постигне помирение с неизлечимо болният си баща. Греъм призна, че през последните две години баща му е бил единствения човек, който го е приемал безрезервно и който го е обичал. Единственият човек между него и пълната самота…
Разбира се, той се е грижил за него. Не знаел откъде идва морфина, но редовно му поставял инжекции.
Чероне изпита леко разочарование от факта, че не успя да стигне до пълна и откровена изповед, макар да беше на крачка от нея. Същевременно това, което получи, бе дори по-добро, защото се връзваше с основната тема, към която щеше да се придържа „Тайм“ — асистираното самоубийство и емоционалните преживявания на всеки, който поема тежката роля на асистента в него… Чероне щеше да напише материала така, че да остави малко място за съмнения.
Греъм е постъпил правилно. Баща му е искал да сложи край на живота си, но му е била нужна подкрепа. Някой да държи ръката му в последния миг, някой, който да прогони ужасната самота. Изборът на този миг е бил негово право, а Греъм — достойният, дори мъничко гениален син, трябвало да свърши останалото…
Чероне беше убеден, че нещата са се развили именно така. А красотата и патоса на тази ситуация се съдържаха именно във факта, че Греъм няма как да признае какво е извършил, тъй като това би означавало никога вече да не може да си намери работа…
Денят след сутрешното заседание с Глицки се превърна в истински кошмар. На залез-слънце, току-що паркирала пред къщата на Греъм, Сара се почувства на ръба на изтощението.
На два пъти през деня Лание искаше да се качат до Еджууд и отново да притиснат Греъм. А Сара беше на мнение, че трябва да изчакат подходящото време, тъй като прибързването няма да даде резултат. На практика ѝ се искаше да отстрани Марсел и отново да се срещне с Греъм сама. Даваше си сметка, че това е една непрофесионална и дори опасна стъпка, но въпреки всичко бе решена да я направи.
За пръв път в кариерата си не беше сигурна дали подозренията ѝ към определен човек са точни. Изведнъж, след снощната безсмислена среща на стадиона, тя изгуби професионалното си отношение и от заподозрян Греъм Русо се превърна в живо човешко същество.
И още по-лошо — човешко същество, към което би могла да изпита влечение, към което вече изпитваше влечение! Това беше важно, това тя непрекъснато трябваше да има предвид.
Съзнаваше, че ситуацията е опасна, дори непоносимо опасна. Би трябвало да се оттегли от разследването, тъй като обективността я бе напуснала.
Но какво ще стане, ако обективността все още е тук и я отведе до погрешни заключения? Двамата с Лание лесно биха могли да допуснат грешка с повторното арестуване на Греъм. Грешка, която ще остане като черна точка в досиетата им, да не говорим за евентуален съдебен иск срещу полицията, да не говорим за психическото състояние на Греъм… Това искаше да избегне Сара, по тази причина бе решила да разговаря с Греъм в отсъствието на партньора си…
Надяваше се, че след този разговор ще прогони съмненията, ще бъде абсолютна сигурна. Трябва да е наясно по един прост, но фундаментален въпрос: Греъм или е заподозрян в убийство, или не. Само така би могла да продължи да си върши работата.
Това е всичко. Постъпва като съвестен полицай, иска да си изясни нещата докрай.
За съжаление имаше още един проблем: откри, че не може да се отърси от чувството на гняв по отношение на Греъм, защото именно благодарение на него се беше оказала в тази ситуация. Дали пък не се опитва да я манипулира? Кой всъщност е този човек? Снощи, на игрището, той не би трябвало да влиза в контакт с нея. Те са врагове, те са противници. За какво беше необходимо всичко това? Проява на арогантност, както твърди Марсел? Или Греъм е просто един добър човек, без злоба в сърцето си срещу жената, която го беше арестувала? Човек, който държеше да покаже, че не ѝ се сърди за това, че си е изпълнила служебните задължения?