Отговор на тези въпроси просто нямаше. Нещата станаха някак лични, а не би трябвало да се стига дотам. Именно това чувство я изпълваше с гняв.
Ще разбера кой е той, тръсна глава тя.
Греъм стоеше на улицата пред дома си и разговаряше с някакъв мъж. Смрачаваше се. Тук, на хълма, мъглата бе започнала да изтънява. Вятърът обаче духаше с пълна сила, от дърветата наоколо се сипеха бели, подобни на сняг цветчета.
Сара пое нагоре по стръмнината. Беше облечена в официалното синьо костюмче, с което бе излязла още сутринта.
— Здравейте, Греъм.
Той се обърна, на лицето му се изписа нещо като доволство от неочакваната среща, което бързо изчезна.
Тя продължаваше да крачи към него.
— В петък сутринта на два пъти сте разговарял с баща си по телефона. За какво?
Забеляза как раменете на Греъм се привеждат, сякаш под тежък товар, сърцето ѝ трепна. В следващия миг от това вече нямаше дори следа.
— Това е сержант Евънс, моето любимо ченге — извърна се към другия мъж той. — Сара, запознайте се с Майк Чероне, репортер…
Чероне протегна ръка, тя я пое и продължително го изгледа:
— Не сте от „Кроникъл“…
Познаваше по лице почти всички местни репортери, този не беше от тях.
— „Тайм“ — кратко отвърна Чероне.
— Господи, светът май наистина се превръща в едно голямо село!
На практика очакваше нещо подобно. В Съдебната палата се говореше, че това дело привлича вниманието на цялата страна и май наистина ще излезе така. След като и великото списание „Тайм“ вече е тук!
— Ударихте ли му по една чашка, момчета? — попита с шеговит тон тя, после се извърна към Чероне: — Мога да ви повикам такси… Тук, в Дивия Запад, не гледаме с добро око на хората, които пият и карат…
— Нали ти казах? — ухили се Греъм. — Действа като зареден пищов! Не се заблуждавай от приятната ѝ външност!
— Няма — обеща Чероне без да сваля поглед от нея. На практика Греъм беше споменал името на тази полицайка, но съвсем бегло. Инстинктът му заработи. Моментално усети, че тук има нещо, или нещо предстои… Прекрасна добавка към материала. Привлекателна полицейска инспекторка пристига късно вечерта, за да разпита заподозреният, при това съвсем сама… — Какво ще кажете за по едно кафе? — попита на глас той. — Ще влезем да го изпием, ще си побъбрим час-два и ще изтрезнеем…
— Кафето само ще ви направи един по-буден пияница.
— Не мисля, че съм пиян.
— Никой не мисли, че е пиян и точно това е проблемът!
— Хей, какво ви става? — намеси се Греъм. — Аз пък мисля, че съм пиян и какво от това? Елате, ще направя кафе…
Евънс спря поглед върху лицето му.
— Ако ме поканите без заповед за…
Но Греъм вече се беше насочил към вратата.
— Голяма работа! — отсече той. — Аз се прибирам, защото умрях от студ. Ваша воля, ако искате влизайте, ако искате си вървете…
Чероне се усмихна и с галантен жест я покани да мине пред него. Тя въздъхна и се подчини.
Никой не прояви особена охота да бъде деловит. Греъм направи кафе и пусна музика, „Френският албум“ на Селин Дион. Оказа се, че Чероне не понася Дион. Случайно да ти се намира някой диск на Аланис Морисет? Евънс с облекчение чу отрицателния отговор на Греъм. Не искаше да си представи, че човек като него проявява афинитет към яростта. В крайна сметка бе постигнат компромис — Крис Айзък с албума „Сесии в Бая“. Греъм най-сетне седна на масата и тя отново повтори въпроса си за телефонните разговори.
— Добре — тежко въздъхна той. — В петък наистина се чухме два пъти…
— За какво говорихте?
Греъм отпи глътка кафе, после вдигна глава, сякаш се беше сетил нещо.
— Записвате ли този разговор? Не че имам нещо против… Майк цял ден точно това прави… Колко касети напълнихме, Майк?
— Пет.
Сара си отбеляза, че трябва да запомни това, после извади магнетофона си.
— Няма как, живеем в ерата на електрониката — направи мила гримаса тя. — Благодаря, че ми напомнихте… — После произнесе в микрофона обичайните встъпителни думи и побутна апаратчето към Греъм.
— Разговаряхме главно за болките му — започна младият мъж. Гласът му беше тих и някак интимен, очите му се насочиха към тъмнината зад прозореца: — Всъщност, това беше един и същ разговор, проведен на два пъти… Първият се беше изпарил от главата на Сал, същото вероятно е станало и с втория… — Раменете му леко се повдигнаха: — Беше един от лошите му дни…
Сара откри, че ѝ се иска да примигне с клепачи. „Един от лошите му дни“… Греъм за пръв път засягаше темата за състоянието на Сал. Съсредоточила вниманието си върху сина, тя беше забравила бащата.