Естествено, може да сме забравили, или да сме поискали да забравим, или по някаква причина да сме го премълчали. Но например аз съвсем искрено мога да кажа, че не съм премълчавал нищо. И от друга страна, самият факт, че две различни личности едновременно и симетрично може да са изпитали желание да премълчат нещо пред другия, е, хайде, моля, ми се вижда почти като от роман, дори Монтепен не би могъл да измисли подобна интрига.
По-правдоподобна е хипотезата, че замесените в цялата работа са трима. Някакъв мистериозен господин Мистерия прониква при мен в ранната утрин, а аз съм помислил, че сте Вие. В единайсет часа същият господин Мистерия прониква при Вас и Вие решавате, че съм аз. Толкова ли невероятно Ви се струва, като се има предвид колко много шпиони се въртят наоколо?
Само че това не потвърждава, че сме две различни личности. Един и същ човек веднъж като Симонини може да си спомня за посещението на господин Мистерия в осем часа, после да забрави за това и като Дала Пикола да си спомни за посещението на господин Мистерия в единайсет часа.
Така че цялата тази история не може да реши проблема за нашата самоличност. Тя просто би усложнила живота и на двама ни (или на мен, ако ние с Вас сме едно и също лице), като в краката ни започне да се мотае някакъв трети, който може да влиза при нас като едното нищо.
А ако вместо трима сме четирима? Господин Мистерия Първи прониква в осем при мен, а господин Мистерия Втори в единайсет при Вас. Каква е връзката между Мистерия Първи и Мистерия Втори?
И най-сетне, напълно сигурен ли сте, че този, който е тръгнал след Вашия Мистерия, сте били Вие, а не аз? Признайте, че това е хубав въпрос.
Във всеки случай Ви предупреждавам. Имам опасен бастун. Забележа ли друг силует в дома си, няма да чакам да разбера кой е и изваждам сабята. Няма как това да съм аз самият и да убия самия себе си. Може да убия Мистерия (Първи или Втори). Но може да убия и Вас. Така че внимавайте.
12 април вечерта
Думите Ви, които прочетох като събуден след дълго вцепенение, ме смутиха. Като видение през съзнанието ми премина образът на доктор Батай (но кой беше той?), който в Отьой подпийнал ми даваше един малък пистолет и казваше: „Страхувам се, отидохме прекалено далеч, масоните искат смъртта ни, по-добре да се движим въоръжени“. Изплаших се повече от пистолета, отколкото от заплахата, защото знаех (защо?), че с масоните поне мога да преговарям. И на другия ден скрих оръжието в апартамента на улица „Метр Албер“.
Днес следобед ме уплашихте и отидох да отворя тази касетка. Усещането беше странно, сякаш повтарях това действие, но после се отърсих от това усещане. По дяволите виденията. Към шест часа се осмелих да се прокрадна внимателно по коридора с костюмите за преобличане и се отправих към Вашия дом. Видях, че към мен идва тъмен силует, беше мъж, вървеше приведен и носеше свещ; може да сте били Вие, Боже мой, но бях изгубил свяст; стрелях и той падна в краката ми и не помръдна повече.
Беше умрял от един-единствен куршум в сърцето. А аз стрелях за първи и надявам се за последен път в живота си. Какъв ужас.
Претърсих джобовете му: в тях имаше само писма, написани на руски. После, като разгледах лицето му, видях, че скулите му са изпъкнали и очите дръпнати като на калмук, да не говорим за русата му, почти бяла коса. Беше със сигурност славянин. Какво искаше от мен? Не можех да си позволя да държа трупа вкъщи и го отнесох долу във Вашето мазе, отворих прохода, който води към канализацията, този път събрах смелост да сляза, с много усилия извлякох тялото надолу по стълбите и с риск да се задуша от зловонията го занесох там, където смятах, че ще намеря само костите на другия Дала Пикола. Но ме очакваха две изненади. Първата беше, че подземните изпарения и плесен по някакво чудо на химията, царицата на науката в наши дни, бяха съхранили с десетилетия онова, което би трябвало да са моите останки, и да, те бяха сведени до само един скелет, но по него имаше по някоя и друга ивица от някакво вещество, прилично на кожа, така че се бяха запазили очертанията на човек, макар и мумифициран. Втората изненада беше, че досами предполагаемия Дала Пикола открих други две тела, едното на мъж с расо, другото на полугола жена, и двамата на път да се разложат, ала ми се стори, че в тях разпознах доста познати лица. Чии бяха тези два трупа, които предизвикаха нещо като буря в сърцето ми и появата пред очите ми на неизразими картини? Не знам, не искам да знам. Само че историите на двама ни са като че ли още по-сложни, отколкото изглеждаше.