22.
Дяволът през XIX век
14 април 1897
Драги капитан Симонини,
Отново: там, където съзнанието Ви е помътено, у мен се събуждат ярки спомени.
И така, днес ми се струва, че най-напред се срещам с господин Ебютерн и после с отец Бергамаски. Отивам при тях от Ваше име, за да получа пари, които ще трябва (или би трябвало) да дам на Лео Таксил. После, този път от името на нотариус Фурние, отивам при Лео Таксил.
— Господине — казвам му, — не искам да използвам расото си като щит, за да ви приканя да признаете Иисус Христос, с когото се подигравате, и ми е все едно дали ще идете в ада, или не. Не съм дошъл тук, за да ви обещавам вечен живот, дошъл съм да ви кажа, че поредица от публикации, които разобличават престъпленията на масонството, би намерила публика от здравомислещи хора, която без колебание мога да определя като доста широка. Може би не подозирате колко може да помогне на една книга подкрепата на всички манастири, на всички енории, на всички архиепископии не само във Франция, а с течение на времето и по целия свят. За да ви докажа, че не съм тук, за да ви обръщам в правата вяра, а за да ви помогна да спечелите пари, ще ви кажа веднага какви са моите скромни изисквания. Достатъчно е да подпишете документ, който да ми гарантира (или по-точно на общностите от вярващи, които представлявам) двайсет на сто от бъдещите доходи от авторските ви права, а аз ще ви срещна с човек, който знае дори повече за тайните на масоните.
Предполагам, капитан Симонини, че сме се споразумели прословутите двайсет на сто от правата на Таксил да се поделят помежду ни. После съвсем безплатно му отправих друго предложение:
— Има и седемдесет и пет хиляди франка за вас, не ме карайте да ви казвам от кого идват, може би расото ми ще ви подсети. Седемдесет и пет хиляди франка са ваши още преди да започнете, и то само на доверие, ако още утре оповестите публично вашето преминаване към католицизма. Върху тези седемдесет и пет хиляди франка, добре ме чувате, седемдесет и пет хиляди, не трябва да плащате никакъв процент, защото в мое лице и в лицето на ония, които ме изпращат, имате хора, за които парите са дяволско творение. Пребройте ги: тук са седемдесет и пет хиляди.
Сцената е пред очите ми, сякаш я гледам на дагеротипия.
Веднага изпитах усещането, че Таксил се впечатли не толкова от седемдесет и петте хиляди франка и от обещанието за предстоящите авторски права (нищо, че от парите на масата очите му светнаха), колкото от мисълта, че ще направи невероятен пирует и той, закоравелият антиклерикал, ще стане ревностен католик. Предвкусваше стъписването на всички и новините за себе си по всички вестници. Много по-добре от измисления римски град на дъното на Женевското езеро.
Смееше се от удоволствие и вече правеше проекти за бъдещи книги, като му идваха и идеи за илюстрации.
— Ох — казваше той, — виждам вече цял трактат, по-вълнуващ и по-невероятен от роман, за тайните на масонството. На корицата крилат Бафомет и една отрязана глава, за да напомня за сатанинските ритуали на масоните… за Бога (извинете за напразното споменаване на името Божие, господин абате), това ще е новината на деня. Още повече, че обратното на онова, което пише в тъпите ми книги, да бъдеш католик и вярващ, и в добри отношения с духовниците, е нещо много достойно, и това се отнася и за семейството ми, и за съседите ми, които често ме гледат така, сякаш лично съм разпнал нашия Бог Иисус Христос. Та кой би могъл да ми помогне, казвате?
— Ще ви запозная с един оракул, с едно същество, което в състояние на хипноза разказва невероятни неща за паладианските ритуали.
Оракулът сигурно трябва да е била Диана Вон. За нея сякаш знаех всичко. Спомням си, че една сутрин отидох във Венсен като че ли винаги съм знаел адреса на клиниката на доктор Дю Морие. Клиниката е къща с неголеми размери, с малка изящна градина, в която няколко пациенти със спокоен вид се припичат на слънце, като апатично не си обръщат внимание един на друг.