След кратко отпускане болната отново даде признаци на контракции на челюстта и на езика, успокоени както преди със спазми на яйчниците, ала не след дълго дишането стана затруднено, от устата излизаха откъслечни думи, тя гледаше втренчено, очите й се подбелиха и цялото тяло се вкамени; ръцете се извиха като дъги, китките се допираха отзад на гърба, краката й се изпънаха…
— Стъпалата се запъват като копита — коментира Дю Морие. — Това е епилептичната фаза. Нормално. Ще видите как ще последва клоунската фаза…
Лицето постепенно започна да се налива с кръв, устата се отваряше и затваряше на тласъци и от нея излизаше бяла пяна на големи мехури. Болната надаваше викове и стенания, пъшкаше, мускулите на лицето й бяха стегнати от спазми, клепачите ту се отваряха, ту се затваряха; болната сякаш беше акробатка, тялото й се извиваше в дъга и се опираше само на тила и на стъпалата.
За няколко секунди се наблюдаваше гледка като в цирк, сякаш дървена кукла с разхлабени стави е изпаднала в безтегловност, после болната падна на леглото и започна да заема пози, които Дю Морие определяше като „страстни“, най-напред почти заплашителни, сякаш иска да отблъсне някакъв нападател, после почти на палавница, сякаш кокетничи. Веднага след това придоби сладострастен вид на съблазнителка, която примамва клиента с неприлични движения на езика, после зае поза на любовна молба, с влажен поглед, протегнати ръце и сплетени пръсти, устните издадени напред като че за целувка, после извъртя очи така, че остана да се вижда само бялото им, и избухна в еротичен транс:
— О, мили господарю — мълвеше на пресекулки, — о, прекрасна змийо, свещена усойнице… аз съм твоята Клеопатра… тук на гърдите ми… ще ти дам да сучеш… о, любов моя, влез в мен…
— Диана вижда някаква свещена змия, която влиза в нея, други пък виждат как с тях се съединява Светото сърце. Като вижда фалическа форма или доминиращ мъжки образ, тя вижда онзи, който я е изнасилил като дете — обясни ми Дю Морие.
— За една истеричка това е едно и също. Може би сте виждали гравюри на света Тереза от Бернини: можете да я сбъркате с тази клетница. Мистичката е истеричка, срещнала своя изповедник преди своя лекар.
Междувременно Диана бе заела поза на разпната на кръст и беше влязла в някаква нова фаза, при която започваше да сипе неясни заплахи неизвестно към кого и да прави някакви страшни разкрития, докато се мяташе буйно из леглото.
— Да я оставим да си почине — каза Дю Морие. — Като се събуди, ще е влязла във втората фаза и ще е тъжна заради ужасните неща, които си спомня, че е говорила. Трябва да предадете на вашите благочестиви дами да не се плашат, ако настъпят кризи като тази. Достатъчно е да я държат неподвижна и да й натикат в устата носна кърпа, за да не си отхапе езика, но няма да е лошо и да я накарат да глътне няколко капки от течността, която ще ви дам.
После добави:
— Истината е, че това бедно създание трябва да бъде държано отделено от всички. А не мога повече да я държа тук, това не е затвор, а лечебно заведение, хората идват и си отиват, и е полезно, дори необходимо от терапевтична гледна точка, да си говорят, да им се струва, че живеят нормален и спокоен живот. Моите клиенти не са луди, просто са хора с разбити нерви. Кризите на Диана може да окажат влияние върху другите пациенти, а признанията, които прави в „злата“ фаза, без значение дали са верни, или не, смущават всички. Надявам се, че вашите благочестиви дами ще имат възможност да я изолират.
Впечатлението, с което останах от тази среща, беше, че докторът със сигурност се стреми да се отърве от Диана и иска да бъде държана на практика като затворничка, като се бои да не би да има контакт с други хора. Не само това, но и изпитваше сериозни опасения да не би някой да вземе на сериозно това, което говореше тя, и предупредително размахваше пръст, за да подчертае недвусмислено, че става дума за бълнуване на психически болна жена.
От няколко дни бях взел под наем къщата в Отьой. Нищо особено, но доста приветлива. Влизаше се в типичния малък салон на буржоазно семейство — диван в махагонов цвят с вехта тапицерия от кадифе от Утрехт, завеси от червена дамаска, часовник с две колонки върху камината с две вази с цветя от двете страни под стъклени похлупаци, масичка, опряна до огледало, и добре излъскан под, покрит с плочки. До него спалня, нея бях отредил за Диана: стените бяха тапицирани с перленосив моариран плат, а подът беше покрит с дебел килим на големи червени рози; пердетата до леглото и на прозореца бяха от същия плат с втъкани широки лилави ивици, които ги правеха не толкова монотонни. Над леглото беше закачена хромолитография, изобразяваща две влюбени пастирчета, а на една масичка имаше часовник, инкрустиран с изкуствени камъчета: от двете му страни две пълнички амурчета бяха кацнали върху букетче кремове във формата на свещник.