Булан. Откакто архиепископът на Париж му беше забранил да служи, абатът се беше преселил в Лион, за да се присъедини към общността на кармелите, основана от Вентрас, който постоянно имаше видения и служеше с голяма бяла дреха с извезан на нея обърнат надолу червен кръст и с диадема с индийски фалически символ. Когато се молеше, тялото му левитираше, от което последователите му изпадаха в екстаз. По време на неговите литургии от нафорите капеха капки кръв, а се носеха и доста слухове за хомосексуални практики, за ръкополагане на жрици на любовта, за спасение на душата чрез свободната игра на сетивата, общо взето всички неща, към които Булан несъмнено имаше естествено влечение. Така че след смъртта на Вентрас той се обяви за негов наследник.
Поне веднъж в месеца идваше в Париж. Почти не можа да повярва, че ще може да изучи същество като Диана от демонологическа гледна точка (за да изгони от нея дявола — казваше той, но вече знаех как го прави). Беше над шестдесетте, но все още беше здрав мъж и няма как да не определя погледа му като магнетичен.
Булан слушаше какво разказва Диана — а Таксил благоговейно си водеше бележки, — но сякаш целите му бяха други и от време на време шепнеше на ухото на момичето насърчения или съвети, от които не успявахме да доловим нищо. Въпреки това ни беше полезен, защото сред масонските мистерии, които трябваше да разбулим, със сигурност беше пронизването с кинжал на осветени нафори и различните форми на черни литургии, а по тези въпроси Булан беше авторитет. Таксил си водеше бележки за различните демонични ритуали и в пасквилите, които публикуваше, се разпростираше все повече върху тях: неговите масони ги практикуваха на всяка крачка.
След като Таксил публикува няколко книги една след друга, малкото, което знаеше за масонството, започна да се изчерпва. Свежи идеи му идваха само от „лошата“ Диана, която в състояние на хипноза и с изцъклени очи разказваше сцени, на които може да беше присъствала или за които беше чувала в Америка, или просто си ги представяше. Бяха истории, от които ти спираше дъхът, и трябва да кажа, че макар и да имам известен опит (предполагам), те ме скандализираха. Например един ден взе да говори за инициацията на своя враг Софи Валдер, или Софи Сафо, или както там се казва, и не разбирахме дава ли си сметка за кръвосмесителния колорит на цялата сцена, ала със сигурност не я разказваше с неодобрителен тон, а с възбудата на човек, който е имал привилегията да я изживее.
— Баща й — започна бавно Диана — я приспа и докосна устните й с нажежено желязо… Трябваше да се увери, че тялото е изолирано от всякаква засада, която идва отвън… На шията й имаше гердан, една змия, увита на кълбо… Ето, баща й я маха, отваря един панер, изважда от него жива змия, слага я на корема й… Много красива е, сякаш танцува, докато се плъзга, изкачва се към шията на Софи, увива се около нея вместо гердана… Сега се качва към лицето, изважда трепкащия си език, насочва го към устните й и я целува със съскане. Колко е… прекрасна… хлъзгава… Софи се събужда, от устата й излиза пара, става и се изправя вдървена като статуя, баща й развързва корсета й и разголва гърдите й! И сега с една пръчица пише върху гърдите й въпрос, червените букви се врязват в плътта й, а змията, която сякаш е заспала, се събужда, съска и мърда опашката си върху голата плът на Софи, за да напише отговора.
— Откъде знаеш тези неща, Диана? — попитах.
— От Америка… Баща ми ме въведе в паладианството. После дойдох в Париж, може би бяха решили да съм по-далеч… В Париж срещнах Софи Сафо. Винаги е била мой враг. Когато не пожелах да правя това, което искаше, ме даде на доктор Дю Морие. И му каза, че съм луда.
При доктор Дю Морие съм, за да намеря следите на Диана.
— Разберете ме, докторе, моето братство не може да помогне на това момиче, без да знае откъде е и кои са родителите й.
Дю Морие ме гледа като че ли съм стена.
— Не знам нищо, казах ви. Поверена ми беше от една нейна роднина, която умря. Адресът на роднината ли? Може да ви се стори странно, но го нямам. Преди година в кабинета ми стана пожар и доста документи изгоряха. Нищо не знам за миналото й.