— Но от Америка ли дойде?
— Може би. Но говори френски без никакъв акцент. Кажете на вашите членове да не си създават прекалено много проблеми, защото е невъзможно момичето да излезе от състоянието, в което се намира, и да се върне към света. Нека се отнасят внимателно с нея, да я оставят да изживее дните си такава, каквато е — защото нали ви казвам, при толкова напреднало състояние на истерия не се живее дълго. Рано или късно ще получи силно възпаление на матката и медицинската наука няма да може да направи нищо.
Убеден съм, че лъже, може и той да е паладианец (какъв ти тук Велик Ориент) и да е решил да я унищожи като враг на сектата. Но това са си мои фантазии. Да продължа да говоря с Дю Морие е загуба на време.
Разпитвам Диана както в първичното й, така и във вторичното й състояние. Изглежда, не си спомня нищо. Носи златна верижка с медальон: образ на жена, която много прилича на нея. Забелязах, че медальонът се отваря, и дълго я молих да ми покаже какво има вътре, но тя ми отказва твърдо, със страх и дива решителност.
— Мама ми го даде — само това повтаря.
Ще станат четири години, откакто Таксил започна своята антимасонска кампания. Реакцията на католическия свят надхвърли очакванията ни: през 1887 година Таксил бе извикан от кардинал Рампола на частна аудиенция с папа Лъв Тринайсети. Официално легитимиране на неговата битка и началото на голям издателски успех. Както и материален.
Една лаконична, но много красноречива бележка датира от онези години: „Преподобни абате, струва ми се, че работата излезе извън рамките на нашата уговорка: искате ли да направите нещо по въпроса? Ебютерн“.
Няма връщане назад. Нямам предвид доходите от авторските права, които продължават да се стичат по най-въодушевяващ начин, а цялата съвкупност от натиск и съюзи, които бяха създадени с католицизма. Таксил е вече герой на антисатанизма и със сигурност не иска да се откаже от тази фирма.
Междувременно при мен идват и лаконични бележки от отец Бергамаски: „Всичко, изглежда, върви добре. Ами евреите?“.
Отец Бергамаски вече бе препоръчал на Таксил да се подават пикантни разкрития не само за масоните, а и за евреите. Но както Диана, така и Таксил не казваха нищо по този въпрос. По отношение на Диана това не ме изненадваше, може би в Америка, откъдето произхожда, има по-малко евреи, отколкото у нас, и проблемът й е чужд. Ала масонството гъмжи от евреи и обърнах внимание на това на Таксил.
— Знам ли? — каза той. — Никога не съм се сблъсквал с масони евреи и не знаех, че има такива. Никога не съм виждал равин в някоя ложа.
— Но те няма да ходят там облечени като равини! От един много добре осведомен йезуит знам, че самият монсиньор Мьорен, не какъв да е духовник, а цял архиепископ, ще докаже в новата си книга произхода на масонските ритуали от Кабалата и че юдейската Кабала е тази, която подтиква масоните към култа към дявола…
— Да оставим тогава да говори монсиньор Мьорен, ние и без това имаме доста друга работа.
Тази неохота на Таксил дълго ме интригуваше (дали пък не е евреин, питах се), докато не открих, че във връзка с журналистическите му и издателски дейности срещу него били заведени много дела ту за клевета, ту за обида на добрите нрави и трябвало да плаща доста солени глоби. Така задлъжнял много на разни лихвари евреи и все още не можел да се разплати с тях (защото на всичкото отгоре изхарчваше, без много да му мисли, немалките печалби от новите си антимасонски дейности). Затова се страхуваше да не би въпросните евреи, които засега мируваха, да го вкарат в затвора за дългове, ако се усетят застрашени.
Само въпрос на пари ли беше? Таксил може и да беше мошеник, ала все пак не беше лишен от чувства и например беше много привързан към семейството си. Така че по някаква причина изпитваше известно състрадание към евреите като жертви на преследване. Твърдеше например, че папите са покровителствали евреите, макар и като граждани втора категория.
През онези години се беше главозамаял: повярвал, че е факлоносец на католическата легитимистка и антимасонска мисъл, той реши да се включи в политиката. Не сварвах да следвам тези му ходове, но той се кандидатира за някакъв общински съвет в Париж и го избраха в конкуренция с мастития журналист Дрюмон, който се впусна в яростна антиеврейска и антимасонска полемика, а и имаше силно влияние в църковните среди. Дрюмон започна да инсинуира, че Таксил е интригант — като думата „инсинуира“ е може би твърде слаба.