Бях изчислил, че никой не обича математиката. Спомних си как се оплакваше Дрюмон от неприличните вестници и списания и реших, че поне за здравомислещите граждани е лесно да приемат разпространяването на лесни и блудкави забавления за широките маси като част от заговора. „Чуйте ето това — казах на Головински. — За да се попречи на народа от само себе си да открие някакъв нов начин на политическо действие, ще го разсейваме постоянно с различни видове развлечения: гимнастически игри, забавления, какви ли не увлечения, гостилници, и ще го подтикваме да участва в художествени и спортни състезания… Ще развиваме вкуса към неумерения разкош и ще увеличим заплатите, ала това няма да донесе полза на работниците, защото едновременно с това ще увеличим цената на най-необходимите продукти под претекст лошите резултати от селскостопанската дейност. Ще подкопаем основите на производството, като посеем кълновете на анархията между работниците, и ще ги насърчаваме да злоупотребяват с алкохолни напитки. Ще се стремим да насочваме общественото мнение към всякакви видове фантастични теории, които може да изглеждат прогресистки или либерални…“
— Добре, добре — повтаряше Головински. — Но има ли нещо, което да е подходящо за студентите, освен онази работа с математиката? В Русия студентите са важни, луди глави са и трябва да бъдат държани под контрол.
— Ето: „Когато дойдем на власт, ще премахнем от учебните програми всички предмети, които могат да смутят духовете на младите, за да ги сведем до послушни деца, които обичат своя владетел. Вместо да изучават класиците и древната история, която съдържа повече лоши, отколкото добри примери, ще ги караме да изучават проблемите на бъдещето. Ще изличим паметта за миналите векове от паметта на хората, защото тя може да е неприятна за нас. С методично образование ще успеем да премахнем остатъците от онази независимост на мисълта, с която от дълги години си служим за постигане на нашите цели… Ще удвоим данъците върху книгите с по-малко от триста страници и благодарение на тази мярка писателите ще се видят принудени да публикуват толкова дълги произведения, че ще имат малко читатели. За сметка на това ние ще издаваме евтини книги, за да възпитаваме умовете на публиката. Чрез данъчното облагане ще намалим приятната литература и никой, който желае да ни напада с перото си, не ще намери издател“. Що се отнася до вестниците, еврейският план предвижда фиктивна свобода на печата, която ще служи за установяване на по-голям контрол върху общественото мнение. Равините казват, че трябва да има възможно повече периодични издания, така че наглед те да са израз на различни гледни точки и да създават впечатление за свободен обмен на идеи, докато всъщност всички тези издания ще се придържат към гледната точка на еврейските властници. Отбелязват също, че няма да е трудно да се подкупват журналистите, защото те представляват нещо като масонска ложа и нито един издател няма да има смелостта да разкрие юздите, които ги свързват с една и съща кола, защото никой не може да попадне в света на журналистиката, ако в частния си живот няма нещо съмнително. „Естествено, ще трябва да се забрани на всички вестници да съобщават за престъпления, така че народът да си помисли, че новият режим е премахнал дори престъпността. Но не трябва да се занимаваме прекомерно с обвързаностите на печата, защото народът е потънал в работа и бедност и дори не забелязва свободен ли е, или не печатът. За какво му е на пролетариата разни бъбривци да имат правото да дрънкат?“
— Това е добре — отбеляза Головински, — защото у нас лудите глави непрекъснато се оплакват от някаква си мнима цензура от страна на правителството. Трябва да разберат, че при едно еврейско правителство ще стане по-зле.
— В това отношение ето и най-доброто: „Не бива да забравяме за ограничеността, непостоянството и недостатъчната морална уравновесеност на тълпата. Силата на тълпата е сляпа и тъпа; тълпата се вслушва ту в този, ту в онзи. Възможно ли е тогава масите да успеят да управляват държавните дела, без да ги смесват с личните си интереси? Могат ли да организират защитата срещу външния враг? Това е абсолютно невъзможно, защото няма как като са поделили един план на толкова части, колкото са умовете в тълпата, той да не изгуби стойността си и да не стане следователно неразбираем и неизпълним. Единствено самодържецът може да съставя мащабни планове, само той може да дава задачи на всяка част от механизма на държавната машина… Цивилизацията не може да съществува без абсолютния деспотизъм, защото цивилизацията може да крепне само под покровителството на монарха, който и да е той, а не на масата“. Сетне, вижте и този документ: „Тъй като никога никой не е виждал конституция, която да е родена от народната воля, ръководният план трябва да произтича от главата на един-единствен човек“. Прочетете и това: „Подобно на многорък Вишну, ще контролираме всичко. Няма да имаме нужда дори от полиция: една трета от поданиците ни ще контролират останалите две трети“.