Естествено, в спомените ми изплува началото на „Жозеф Балзамо“ на Дюма: достатъчно е само Гръмовният връх да се смени с друга обстановка с по-църковен привкус, например криптата на някой стар манастир, където да се съберат от цял свят не масоните, а чедата на Лойола, а вместо Балзамо да говори отец Роден, и ето ти старата схема на всемирния заговор, приспособена към съвременността.
Така ми дойде идеята, че бих могъл да продам на Бианко не само някоя и друга клюка, дочута тук-там, а цял документ, откраднат от йезуитите. Разбира се, щеше да се наложи да попроменя това-онова, да премахна отец Роден, защото някой можеше да си спомни за него като герой от роман, и да го заместя с отец Бергамаски, него кой го знаеше къде е, но със сигурност все някой в Торино си го спомняше. Освен това, когато Сю е писал книгата си, генерал на ордена е бил отец Роотаан, а сега се говореше, че е сменен от някой си отец Бехкс.
Документът трябваше да изглежда така, сякаш почти буквално предава казаното от информатор, на който може да се вярва, като той не трябваше да прилича на доносник (защото е известно, че йезуитите никога не предават братството), а по-скоро на стар приятел на дядо, доверил му неща, доказващи величието и непобедимостта на ордена.
Искаше ми се в памет на дядо ми да включа в историята и евреите, обаче Сю не ги споменава изобщо и някак не успявах да ги съвместя с йезуитите — пък и през онези години никой в Пиемонт не се интересуваше кой знае колко от евреите. В никакъв случай не трябваше да затормозявам тайните агенти на правителството с прекалено много информация, те искат само ясни и прости съобщения, черно и бяло, лошо и добро, като лошият трябва да е само един.
Все пак не се отказах от евреите и реших да ги използвам за колорит. Пък и беше все пак начин да посея у Бианко семената на съмнението към юдеите.
Казах си, че случка, която се развива в Париж или — още по-лошо — в Торино, би могла да бъде проверена. Трябваше да събера моите йезуити в някое по-труднодостъпно за пиемонтските служби място, място, за което дори до тях стигат сведения като от някаква приказна страна. Йезуитите, за разлика от тях, са навсякъде, нещо като полипи на Всевишния, протегнали извитите си като клюнове пръсти дори и към протестантските страни.
Ходех много по библиотеки, защото ако искаш да подправяш документи, трябва да си събереш обемиста документация. Библиотеките са магическо място: от време на време ти се струва, че стоиш под навеса на някоя гара, и като четеш книги за екзотични страни, ти се струва, че пътуваш към далечни брегове. Случи се така, че в една книга намерих гравюра на старото, отдавна изоставено еврейско гробище в Прага. В него имаше дванайсетина хиляди надгробни камъка, събрани на много малка площ, но гробовете сигурно бяха много повече, защото в течение на няколко века са се натрупали един над друг няколко земни пласта. След изоставянето на гробището неясно кой издигнал на повърхността някои от гробовете заедно с паметниците им и така се получило неравномерно струпване на надгробни камъни, килнати във всички посоки (може пък и самите евреи да са ги поставяли накъдето им падне, нали им е чуждо всякакво чувство за красота и ред).
Това запуснато място ми вършеше работа, защото беше нелепо: как така лукавите йезуити ще решат да се съберат на място, свещено за евреите? И каква власт могат да имат над това забравено от всички и може би недостъпно място? Все въпроси без отговор, способни да придадат на разказа ми правдоподобност, защото не забравях за Бианко, който смяташе, че когато всички факти изглеждат правдоподобни и обясними, историята е неистинска.
Като усърден читател на Дюма нямах нищо против да опиша онази нощ и събралите се като потънали в мъгла, страховити насред гробището, едва-едва осветено от тънкия сърп на охтичавата луна, така че като погледнеш отвисоко йезуитите с техните шапки с широка периферия, да изглеждат така, сякаш земята гъмжи от хлебарки — или пък да опиша зловещо ухиления отец Бехкс как очертава загадъчните планове на тези врагове на човечеството (духът на баща ми от небето ще ликува, аз пък, по-скоро от дълбините на ада, в който Господ Бог запраща всички мадзинианци и републиканци), сетне да покажа как скверните вестители се пръскат във всички посоки, за да възвестят по целия свят новия дяволски план за завладяването на света, нещо като тъмни птици, които излитат на фона на бледата зора в края на тази бесовска нощ.