Негри ди Сен Фрон започна:
— Уважаеми господин адвокат, познаваме добре способността ви да събирате сведения, както и внимателния и разумен начин, по който боравите с тях, и затова възнамеряваме да ви поверим една много деликатна мисия в областите, неотдавна завладени от генерал Гарибалди. Виждам, че това ви плаши, но спокойно, няма да ви караме да поведете червеноризците в атака. Става дума за събиране на сведения. За да знаете обаче какви сведения интересуват точно правителството, се налага да ви доверим сведения, които без колебание можем да определим като представляващи държавна тайна, така че разбирате колко внимателен трябва да сте отсега нататък до края на мисията си и след нея. Това е в интерес и, как да кажа, на личната ви безопасност, на която, естествено, държим много.
По-дипломатично от това не можеше да се изрази. Сен Фрон държал много на здравето ми и затова ме предупреждаваше, че ако се разприказвам, след като чуя това, което ще ми кажат след малко, здравето ми като нищо ще пострада здравата. Ала от увода личеше, че мисията е важна и ще съм в състояние да извлека доста много от нея. Затова докато Сен Фрон говореше, го насърчих да продължи с едно почтително кимване в знак на съгласие.
— Никой по-добре от депутат Боджо не може да ви обясни как точно стоят нещата, не на последно място и защото той знае всичко от най-високо място, много е близък до него и е наясно какво точно искат оттам. Заповядайте, господин професоре…
— Вижте, господин адвокат — започна Боджо, — никой друг в Пиемонт не се възхищава повече от мен на почтеността и щедростта на генерал Гарибалди. Истинско чудо е това, което той направи в Сицилия само с шепа смелчаци срещу една от най-добре въоръжените армии в Европа.
Това начало ме накара да мисля, че Боджо е възможно най-яростният противник на Гарибалди, и се подготвих да го изслушам мълчаливо.
— Въпреки това — продължи Боджо, — макар че Гарибалди пое пълната власт върху окупираните земи в името на нашия крал Виктор Емануил Втори, не всички, които стоят зад него, наистина одобряват това решение. Мадзини го е притиснал с надеждата голямото въстание в Южна Италия да доведе до установяване на република. Знаем колко убедителен може да е този Мадзини: докато си стои някъде далеч в чужбина, успя да убеди мнозина заблудени да идат на сигурна смърт. Измежду най-близките сътрудници на генерала са Криспи и Никотера, най-чисти мадзинианци, които упражняват лошо влияние върху човек като генерала, който не е способен да разбере колко коварни могат да са околните. Така де, да си го кажем направо: скоро Гарибалди ще стигне до Месинския проток и ще премине в Калабрия. Той е прозорлив стратег, доброволците са въодушевени, много от жителите на острова се присъединиха към тях, не е ясно от любов към отечеството или от опортюнизъм, а много генерали на Бурбоните вече показаха не особено блестящи качества, и то до такава степен, че направо да се усъмниш дали пък военните им способности на пълководци не са отслабени от някакви тайнствени дарения. Не ни е работа да ви казваме кого подозираме като източник на даренията. Със сигурност не е нашето правителство. Сицилия сега е в ръцете на Гарибалди и ако той сложи ръка и на Калабрия и на областта около Неапол, с подкрепата на генералите привърженици на Мадзини ще разполага с ресурсите на цяло кралство с население от девет милиона души и благодарение на неудържимата си популярност сред народа ще стане по-силен от нашия крал, който има само една възможност да избегне тази беда: да слезе на юг с нашата армия, като ще трябва да мине, разбира се, не без сътресения, през папските държави и да пристигне в Неапол преди Гарибалди. Ясно ли е?
— Ясно. Само че не виждам с какво аз…
— Почакайте. Походът на Гарибалди се вдъхновява от патриотични чувства, но той трябва да се дисциплинира, или да го кажа още по-точно, да се неутрализира, като с помощта на слухове и на вестникарски статии покажем, че е бил разложен отвътре от разни съмнителни и корумпирани личности, което е наложило намесата на Пиемонт.
— Накратко казано — намеси се адвокат Рикарди, който още не беше казал нищо, — не бива да подкопаваме доверието в самия поход на Гарибалди, а да отслабим революционното управление, което той установява. Граф Кавур изпраща в Сицилия Ла Фарина, виден сицилиански патриот, който бе принуден да живее в изгнание и следователно би трябвало да се радва на доверието на Гарибалди, но пък същевременно вече от години е близък до нашето правителство и основа Италианското национално сдружение, което подкрепя присъединяването на Кралството на Двете Сицилии към Сардинското кралство, като така се постигне обединението на Италия. Задачата на Ла Фарина е да изясни истината във връзка с някои много тревожни слухове, които стигат до нас. Изглежда, че най-добронамерено и от некомпетентност генералът установява там управление, което е отрицание на всякакво управление. Разбира се, генералът не може да бъде навсякъде, личната му почтеност е извън всякакво съмнение, но на кого оставя той държавните дела? Кавур очаква от Ла Фарина подробен доклад за всякакви възможни злоупотреби, но мадзинианците ще направят всичко възможно да го държат изолиран от народа или по-скоро от онези слоеве на народа, от които е възможно да се съберат достоверни сведения за скандалите.